¹ויסף אליהוא ויאמר׃

¹И Елиу продължавайки рече:

²כתר לי זעיר ואחוך כי עוד לאלוה מלים׃

²Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

³אשא דעי למרחוק ולפעלי אתן צדק׃

³Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;

⁴כי אמנם לא שקר מלי תמים דעות עמך׃

⁴Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

⁵הן אל כביר ולא ימאס כביר כח לב׃

⁵Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

⁶לא יחיה רשע ומשפט עניים יתן׃

⁶Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

⁷לא יגרע מצדיק עיניו ואת מלכים לכסא וישיבם לנצח ויגבהו׃

⁷Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

⁸ואם אסורים בזקים ילכדון בחבלי עני׃

⁸А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

⁹ויגד להם פעלם ופשעיהם כי יתגברו׃

⁹Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

¹⁰ויגל אזנם למוסר ויאמר כי ישבון מאון׃

¹⁰Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

¹¹אם ישמעו ויעבדו יכלו ימיהם בטוב ושניהם בנעימים׃

¹¹И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

¹²ואם לא ישמעו בשלח יעברו ויגועו בבלי דעת׃

¹²Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

¹³וחנפי לב ישימו אף לא ישועו כי אסרם׃

¹³А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат [към Бога] за помощ когато ги връзва;

¹⁴תמת בנער נפשם וחיתם בקדשים׃

¹⁴Те умират в младост, И животът им [угасва] между мръсните.

¹⁵יחלץ עני בעניו ויגל בלחץ אזנם׃

¹⁵Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

¹⁶ואף הסיתך מפי צר רחב לא מוצק תחתיה ונחת שלחנך מלא דשן׃

¹⁶И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

¹⁷ודין רשע מלאת דין ומשפט יתמכו׃

¹⁷Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; [Затова] съдбата и правосъдието те хващат,

¹⁸כי חמה פן יסיתך בספק ורב כפר אל יטך׃

¹⁸Внимавай да не би жегата [на страданията ти] да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

¹⁹היערך שועך לא בצר וכל מאמצי כח׃

¹⁹Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

²⁰אל תשאף הלילה לעלות עמים תחתם׃

²⁰Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

²¹השמר אל תפן אל און כי על זה בחרת מעני׃

²¹Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

²²הן אל ישגיב בכחו מי כמהו מורה׃

²²Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

²³מי פקד עליו דרכו ומי אמר פעלת עולה׃

²³Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

²⁴זכר כי תשגיא פעלו אשר שררו אנשים׃

²⁴Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

²⁵כל אדם חזו בו אנוש יביט מרחוק׃

²⁵В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

²⁶הן אל שגיא ולא נדע מספר שניו ולא חקר׃

²⁶Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

²⁷כי יגרע נטפי מים יזקו מטר לאדו׃

²⁷Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

²⁸אשר יזלו שחקים ירעפו עלי אדם רב׃

²⁸Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

²⁹אף אם יבין מפרשי עב תשאות סכתו׃

²⁹Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или [се произвеждат] гърмежите на скинията Му?

³⁰הן פרש עליו אורו ושרשי הים כסה׃

³⁰Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

³¹כי בם ידין עמים יתן אכל למכביר׃

³¹(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

³²על כפים כסה אור ויצו עליה במפגיע׃

³²Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

³³יגיד עליו רעו מקנה אף על עולה׃

³³Шумът й известява за това, И добитъкът - за [пламъка], който възлиза.