¹אף לזאת יחרד לבי ויתר ממקומו׃

¹Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

²שמעו שמוע ברגז קלו והגה מפיו יצא׃

²Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

³תחת כל השמים ישרהו ואורו על כנפות הארץ׃

³Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

⁴אחריו ישאג קול ירעם בקול גאונו ולא יעקבם כי ישמע קולו׃

⁴След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

⁵ירעם אל בקולו נפלאות עשה גדלות ולא נדע׃

⁵Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

⁶כי לשלג יאמר הוא ארץ וגשם מטר וגשם מטרות עזו׃

⁶Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

⁷ביד כל אדם יחתום לדעת כל אנשי מעשהו׃

⁷Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата [Му].

⁸ותבא חיה במו ארב ובמעונתיה תשכן׃

⁸Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

⁹מן החדר תבוא סופה וממזרים קרה׃

⁹От помещението си иде бурята, И студът от [ветровете] що разпръскват [облаците].

¹⁰מנשמת אל יתן קרח ורחב מים במוצק׃

¹⁰Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

¹¹אף ברי יטריח עב יפיץ ענן אורו׃

¹¹Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

¹²והוא מסבות מתהפך בתחבולתו לפעלם כל אשר יצום על פני תבל ארצה׃

¹²Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

¹³אם לשבט אם לארצו אם לחסד ימצאהו׃

¹³Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

¹⁴האזינה זאת איוב עמד והתבונן נפלאות אל׃

¹⁴Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

¹⁵התדע בשום אלוה עליהם והופיע אור עננו׃

¹⁵Разбираш ли как им налага Бог [волята Си]. И прави светкавицата да свети от облака Му?

¹⁶התדע על מפלשי עב מפלאות תמים דעים׃

¹⁶Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

¹⁷אשר בגדיך חמים בהשקט ארץ מדרום׃

¹⁷Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния [вятър].

¹⁸תרקיע עמו לשחקים חזקים כראי מוצק׃

¹⁸Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

¹⁹הודיענו מה נאמר לו לא נערך מפני חשך׃

¹⁹Научи ни що да Му кажем, [Защото] поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим [думите си].

²⁰היספר לו כי אדבר אם אמר איש כי יבלע׃

²⁰Ще Му се извести ли, че желая да говоря, [Като зная че], ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

²¹ועתה לא ראו אור בהיר הוא בשחקים ורוח עברה ותטהרם׃

²¹И сега [човеците] не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

²²מצפון זהב יאתה על אלוה נורא הוד׃

²²Та е дошло златозарно сияние от север; [А как ще погледнат на] Бога, у Когото е страшна слава!

²³שדי לא מצאנהו שגיא כח ומשפט ורב צדקה לא יענה׃

²³Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

²⁴לכן יראוהו אנשים לא יראה כל חכמי לב׃

²⁴Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.