¹הידעת עת לדת יעלי סלע חלל אילות תשמר׃

¹Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

²תספר ירחים תמלאנה וידעת עת לדתנה׃

²Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

³תכרענה ילדיהן תפלחנה חבליהם תשלחנה׃

³[Когато] се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

⁴יחלמו בניהם ירבו בבר יצאו ולא שבו למו׃

⁴Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат [вече] при тях.

⁵מי שלח פרא חפשי ומסרות ערוד מי פתח׃

⁵Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на [тоя] плах бежанец,

⁶אשר שמתי ערבה ביתו ומשכנותיו מלחה׃

⁶За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

⁷ישחק להמון קריה תשאות נוגש לא ישמע׃

⁷Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на [този, който го] кара.

⁸יתור הרים מרעהו ואחר כל ירוק ידרוש׃

⁸Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

⁹היאבה רים עבדך אם ילין על אבוסך׃

⁹Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

¹⁰התקשר רים בתלם עבתו אם ישדד עמקים אחריך׃

¹⁰Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

¹¹התבטח בו כי רב כחו ותעזב אליו יגיעך׃

¹¹Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

¹²התאמין בו כי ישוב זרעך וגרנך יאסף׃

¹²Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да [го] събере в гумното ти?

¹³כנף רננים נעלסה אם אברה חסידה ונצה׃

¹³Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

¹⁴כי תעזב לארץ בציה ועל עפר תחמם׃

¹⁴Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

¹⁵ותשכח כי רגל תזורה וחית השדה תדושה׃

¹⁵А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

¹⁶הקשיח בניה ללא לה לריק יגיעה בלי פחד׃

¹⁶Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа [за опасности:]

¹⁷כי השה אלוה חכמה ולא חלק לה בבינה׃

¹⁷Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

¹⁸כעת במרום תמריא תשחק לסוס ולרכבו׃

¹⁸Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

¹⁹התתן לסוס גבורה התלביש צוארו רעמה׃

¹⁹Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

²⁰התרעישנו כארבה הוד נחרו אימה׃

²⁰Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

²¹יחפרו בעמק וישיש בכח יצא לקראת נשק׃

²¹Копае [с крак] в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

²²ישחק לפחד ולא יחת ולא ישוב מפני חרב׃

²²Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

²³עליו תרנה אשפה להב חנית וכידון׃

²³Тула по [страната му] трещи, [И] лъскавото копие, и сулицата.

²⁴ברעש ורגז יגמא ארץ ולא יאמין כי קול שופר׃

²⁴С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва [от радост].

²⁵בדי שפר יאמר האח ומרחוק יריח מלחמה רעם שרים ותרועה׃

²⁵Щом [свири] тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

²⁶המבינתך יאבר נץ יפרש כנפו לתימן׃

²⁶Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, [И] простира крилата си към юг?

²⁷אם על פיך יגביה נשר וכי ירים קנו׃

²⁷При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

²⁸סלע ישכן ויתלנן על שן סלע ומצודה׃

²⁸Живее по канарите, и [там] се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите [места].

²⁹משם חפר אכל למרחוק עיניו יביטו׃

²⁹От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

³⁰ואפרחו יעלעו דם ובאשר חללים שם הוא׃

³⁰И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.