¹תמשך לויתן בחכה ובחבל תשקיע לשנו׃

¹Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

²התשים אגמון באפו ובחוח תקוב לחיו׃

²Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

³הירבה אליך תחנונים אם ידבר אליך רכות׃

³Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

⁴היכרת ברית עמך תקחנו לעבד עולם׃

⁴Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

⁵התשחק בו כצפור ותקשרנו לנערותיך׃

⁵Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за [забава на] момичетата си?

⁶יכרו עליו חברים יחצוהו בין כנענים׃

⁶Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

⁷התמלא בשכות עורו ובצלצל דגים ראשו׃

⁷Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

⁸שים עליו כפך זכר מלחמה אל תוסף׃

⁸Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече [това].

⁹הן תחלתו נכזבה הגם אל מראיו יטל׃

⁹Ето, надеждата [да го хване] някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

¹⁰לא אכזר כי יעורנו ומי הוא לפני יתיצב׃

¹⁰Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

¹¹מי הקדימני ואשלם תחת כל השמים לי הוא׃

¹¹Кой Ми е дал по-напред, та да [му] отплатя? [Все що има] под цялото небе е Мое.

¹²לא אחריש בדיו ודבר גבורות וחין ערכו׃

¹²Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

¹³מי גלה פני לבושו בכפל רסנו מי יבוא׃

¹³Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?

¹⁴דלתי פניו מי פתח סביבות שניו אימה׃

¹⁴Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

¹⁵גאוה אפיקי מגנים סגור חותם צר׃

¹⁵[Той] се гордее с наредените [си] люспи, Съединени заедно [като че ли] плътно запечатани;

¹⁶אחד באחד יגשו ורוח לא יבוא ביניהם׃

¹⁶Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

¹⁷איש באחיהו ידבקו יתלכדו ולא יתפרדו׃

¹⁷Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

¹⁸עטישתיו תהל אור ועיניו כעפעפי שחר׃

¹⁸Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

¹⁹מפיו לפידים יהלכו כידודי אש יתמלטו׃

¹⁹Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

²⁰מנחיריו יצא עשן כדוד נפוח ואגמן׃

²⁰Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне [над пламнали] тръстики.

²¹נפשו גחלים תלהט ולהב מפיו יצא׃

²¹Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

²²בצוארו ילין עז ולפניו תדוץ דאבה׃

²²На врата му обитава сила, И [всички] заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

²³מפלי בשרו דבקו יצוק עליו בל ימוט׃

²³Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

²⁴לבו יצוק כמו אבן ויצוק כפלח תחתית׃

²⁴Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

²⁵משתו יגורו אלים משברים יתחטאו׃

²⁵Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

²⁶משיגהו חרב בלי תקום חנית מסע ושריה׃

²⁶Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

²⁷יחשב לתבן ברזל לעץ רקבון נחושה׃

²⁷Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

²⁸לא יבריחנו בן קשת לקש נהפכו לו אבני קלע׃

²⁸Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

²⁹כקש נחשבו תותח וישחק לרעש כידון׃

²⁹Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

³⁰תחתיו חדודי חרש ירפד חרוץ עלי טיט׃

³⁰[Като] остри камъни има по долните му части; Простира [като белези от] диканя върху тинята;

³¹ירתיח כסיר מצולה ים ישים כמרקחה׃

³¹Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

³²אחריו יאיר נתיב יחשב תהום לשיבה׃

³²Остава подир себе си светла диря, [Тъй щото] някой би помислил, че бездната е побеляла [от старост].

³³אין על עפר משלו העשו לבלי חת׃

³³На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

³⁴את כל גבה יראה הוא מלך על כל בני שחץ׃

³⁴Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.