¹ויען איוב ויאמר׃

¹А Иов в отговор рече: -

²לו שקול ישקל כעשי והיתי במאזנים ישאו יחד׃

²Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу [нея] на везните!

³כי עתה מחול ימים יכבד על כן דברי לעו׃

³Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

⁴כי חצי שדי עמדי אשר חמתם שתה רוחי בעותי אלוה יערכוני׃

⁴Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

⁵הינהק פרא עלי דשא אם יגעה שור על בלילו׃

⁵Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

⁶היאכל תפל מבלי מלח אם יש טעם בריר חלמות׃

⁶Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

⁷מאנה לנגוע נפשי המה כדוי לחמי׃

⁷Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

⁸מי יתן תבוא שאלתי ותקותי יתן אלוה׃

⁸Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

⁹ויאל אלוה וידכאני יתר ידו ויבצעני׃

⁹Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

¹⁰ותהי עוד נחמתי ואסלדה בחילה לא יחמול כי לא כחדתי אמרי קדוש׃

¹⁰Но, [това] ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

¹¹מה כחי כי איחל ומה קצי כי אאריך נפשי׃

¹¹Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

¹²אם כח אבנים כחי אם בשרי נחוש׃

¹²Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

¹³האם אין עזרתי בי ותשיה נדחה ממני׃

¹³Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

¹⁴למס מרעהו חסד ויראת שדי יעזוב׃

¹⁴На оскърбения [трябва да се покаже] съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

¹⁵אחי בגדו כמו נחל כאפיק נחלים יעברו׃

¹⁵Братята ми [ме] измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

¹⁶הקדרים מני קרח עלימו יתעלם שלג׃

¹⁶Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

¹⁷בעת יזרבו נצמתו בחמו נדעכו ממקומם׃

¹⁷Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

¹⁸ילפתו ארחות דרכם יעלו בתהו ויאבדו׃

¹⁸Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

¹⁹הביטו ארחות תמא הליכת שבא קוו למו׃

¹⁹Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

²⁰בשו כי בטח באו עדיה ויחפרו׃

²⁰Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

²¹כי עתה הייתם לא תראו חתת ותיראו׃

²¹Сега и вие сте [така] никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

²²הכי אמרתי הבו לי ומכחכם שחדו בעדי׃

²²Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

²³ומלטוני מיד צר ומיד עריצים תפדוני׃

²³Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

²⁴הורוני ואני אחריש ומה שגיתי הבינו לי׃

²⁴Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

²⁵מה נמרצו אמרי ישר ומה יוכיח הוכח מכם׃

²⁵Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

²⁶הלהוכח מלים תחשבו ולרוח אמרי נאש׃

²⁶Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

²⁷אף על יתום תפילו ותכרו על ריעכם׃

²⁷Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали [яма] на неприятеля си.

²⁸ועתה הואילו פנו בי ועל פניכם אם אכזב׃

²⁸Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане [явно] пред вас ако аз лъжа

²⁹שבו נא אל תהי עולה ושבי עוד צדקי בה׃

²⁹Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

³⁰היש בלשוני עולה אם חכי לא יבין הוות׃

³⁰Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?