1הלא צבא לאנוש על ארץ וכימי שכיר ימיו׃
1Земният [живот] на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?
2כעבד ישאף צל וכשכיר יקוה פעלו׃
2Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3כן הנחלתי לי ירחי שוא ולילות עמל מנו לי׃
3Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4אם שכבתי ואמרתי מתי אקום ומדד ערב ושבעתי נדדים עדי נשף׃
4Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.
5לבש בשרי רמה וגיש עפר עורי רגע וימאס׃
5Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.
6ימי קלו מני ארג ויכלו באפס תקוה׃
6Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7זכר כי רוח חיי לא תשוב עיני לראות טוב׃
7Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.
8לא תשורני עין ראי עיניך בי ואינני׃
8Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9כלה ענן וילך כן יורד שאול לא יעלה׃
9Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. [И така в цялата книга на Иов.]} няма да възлезе пак;
10לא ישוב עוד לביתו ולא יכירנו עוד מקמו׃
10Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11גם אני לא אחשך פי אדברה בצר רוחי אשיחה במר נפשי׃
11Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12הים אני אם תנין כי תשים עלי משמר׃
12Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13כי אמרתי תנחמני ערשי ישא בשיחי משכבי׃
13Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14וחתתני בחלמות ומחזינות תבעתני׃
14Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15ותבחר מחנק נפשי מות מעצמותי׃
15Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16מאסתי לא לעלם אחיה חדל ממני כי הבל ימי׃
16Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17מה אנוש כי תגדלנו וכי תשית אליו לבך׃
17Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18ותפקדנו לבקרים לרגעים תבחננו׃
18Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19כמה לא תשעה ממני לא תרפני עד בלעי רקי׃
19До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20חטאתי מה אפעל לך נצר האדם למה שמתני למפגע לך ואהיה עלי למשא׃
20Ако съм съгрешил, що правя [с това] на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?
21ומה לא תשא פשעי ותעביר את עוני כי עתה לעפר אשכב ושחרתני ואינני׃
21И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.