¹אללי לי כי הייתי כאספי קיץ כעללת בציר אין אשכול לאכול בכורה אותה נפשי׃

¹Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозрялата смоковница, която душата ми желае.

²אבד חסיד מן הארץ וישר באדם אין כלם לדמים יארבו איש את אחיהו יצודו חרם׃

²Благочестивият се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка.

³על הרע כפים להיטיב השר שאל והשפט בשלום והגדול דבר הות נפשו הוא ויעבתוה׃

³Двете им ръце [се простират] към злото за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата [мисъл] на душата си; Така те заедно тъкат [работата].

⁴טובם כחדק ישר ממסוכה יום מצפיך פקדתך באה עתה תהיה מבוכתם׃

⁴Най-добрият между тях е като трън, Най-праведният е [по-бодлив] от трънен плет; Денят [предсказан] от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение.

⁵אל תאמינו ברע אל תבטחו באלוף משכבת חיקך שמר פתחי פיך׃

⁵Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти;

⁶כי בן מנבל אב בת קמה באמה כלה בחמתה איבי איש אנשי ביתו׃

⁶Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му.

⁷ואני ביהוה אצפה אוחילה לאלהי ישעי ישמעני אלהי׃

⁷Но аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.

⁸אל תשמחי איבתי לי כי נפלתי קמתי כי אשב בחשך יהוה אור לי׃

⁸Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.

⁹זעף יהוה אשא כי חטאתי לו עד אשר יריב ריבי ועשה משפטי יוציאני לאור אראה בצדקתו׃

⁹Ще нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му.

¹⁰ותרא איבתי ותכסה בושה האמרה אלי איו יהוה אלהיך עיני תראינה בה עתה תהיה למרמס כטיט חוצות׃

¹⁰Тогава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.

¹¹יום לבנות גדריך יום ההוא ירחק חק׃

¹¹[Иде] ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се махне надалеч постановеното.

¹²יום הוא ועדיך יבוא למני אשור וערי מצור ולמני מצור ועד נהר וים מים והר ההר׃

¹²В същия ден ще дойдат човеци до тебе от Асирия И от египетските градове, И от Египет до Ефрат, От море до море, и [от] планина до планина.

¹³והיתה הארץ לשממה על ישביה מפרי מעלליהם׃

¹³При все това, земята ще запустее По причина на жителите си, Поради плода на делата им.

¹⁴רעה עמך בשבטך צאן נחלתך שכני לבדד יער בתוך כרמל ירעו בשן וגלעד כימי עולם׃

¹⁴Паси людете Си с жезъла Си, Стадото, Твоето наследство, Което живее уединено в леса всред Кармил; Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.

¹⁵כימי צאתך מארץ מצרים אראנו נפלאות׃

¹⁵Ще му покажа чудесни неща Както в дните на излизането ти из Египетската земя.

¹⁶יראו גוים ויבשו מכל גבורתם ישימו יד על פה אזניהם תחרשנה׃

¹⁶Народите, като видят това, ще се посрамят За всичката си сила; Ще турят ръка на уста, Ушите им ще оглушеят.

¹⁷ילחכו עפר כנחש כזחלי ארץ ירגזו ממסגרתיהם אל יהוה אלהינו יפחדו ויראו ממך׃

¹⁷Ще лижат пръстта като змии, Като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си; Ще дохождат със страх при Господа нашия Бог, И ще се уплашат поради Тебе.

¹⁸מי אל כמוך נשא עון ועבר על פשע לשארית נחלתו לא החזיק לעד אפו כי חפץ חסד הוא׃

¹⁸Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението На останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно [да показва] милост.

¹⁹ישוב ירחמנו יכבש עונתינו ותשליך במצלות ים כל חטאותם׃

¹⁹Изново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.

²⁰תתן אמת ליעקב חסד לאברהם אשר נשבעת לאבתינו מימי קדם׃

²⁰Ще покажеш вярност към Якова, И милост към Авраама, Както си се клел на бащите ни от древните дни. {В изданието от 1940 г. ст.20 е част от ст.19 - печатна грешка.}