1לתאוה יבקש נפרד בכל תושיה יתגלע׃
1Който се отлъчва [от другите], търси [само] своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2לא יחפץ כסיל בתבונה כי אם בהתגלות לבו׃
2Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3בבוא רשע בא גם בוז ועם קלון חרפה׃
3С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта [идва и] позор.
4מים עמקים דברי פי איש נחל נבע מקור חכמה׃
4Думите из устата на човека са [като] дълбоки води, И изворът на мъдростта е [като] поток.
5שאת פני רשע לא טוב להטות צדיק במשפט׃
5Не е добре да се приема нечестивия, [Или] да се изкривява съда на праведния.
6שפתי כסיל יבאו בריב ופיו למהלמות יקרא׃
6Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7פי כסיל מחתה לו ושפתיו מוקש נפשו׃
7Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8דברי נרגן כמתלהמים והם ירדו חדרי בטן׃
8Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9גם מתרפה במלאכתו אח הוא לבעל משחית׃
9Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10מגדל עז שם יהוה בו ירוץ צדיק ונשגב׃
10Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.
11הון עשיר קרית עזו וכחומה נשגבה במשכיתו׃
11Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12לפני שבר יגבה לב איש ולפני כבוד ענוה׃
12Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето [то] се смирява.
13משיב דבר בטרם ישמע אולת היא לו וכלמה׃
13Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14רוח איש יכלכל מחלהו ורוח נכאה מי ישאנה׃
14Духът на човека ще [го] подпира [в] немощта му; Кой може да подига унилия дух?
15לב נבון יקנה דעת ואזן חכמים תבקש דעת׃
15Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.
16מתן אדם ירחיב לו ולפני גדלים ינחנו׃
16Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
17צדיק הראשון בריבו יבא רעהו וחקרו׃
17Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
18מדינים ישבית הגורל ובין עצומים יפריד׃
18Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
19אח נפשע מקרית עז ומדונים כבריח ארמון׃
19Брат онеправдан е [по-недостъпен] от укрепен град, И разногласията [им] са като лостове на крепост.
20מפרי פי איש תשבע בטנו תבואת שפתיו ישבע׃
20От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
21מות וחיים ביד לשון ואהביה יאכל פריה׃
21Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
22מצא אשה מצא טוב ויפק רצון מיהוה׃
22Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
23תחנונים ידבר רש ועשיר יענה עזות׃
23Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
24איש רעים להתרעע ויש אהב דבק מאח׃
24Човек, [който има] много приятели [намира в това] погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.