1טוב רש הולך בתמו מעקש שפתיו והוא כסיל׃
1По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2גם בלא דעת נפש לא טוב ואץ ברגלים חוטא׃
2Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква [пътя си].
3אולת אדם תסלף דרכו ועל יהוה יזעף לבו׃
3Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4הון יסיף רעים רבים ודל מרעהו יפרד׃
4Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.
5עד שקרים לא ינקה ויפיח כזבים לא ימלט׃
5Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6רבים יחלו פני נדיב וכל הרע לאיש מתן׃
6Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7כל אחי רש שנאהו אף כי מרעהו רחקו ממנו מרדף אמרים לא המה׃
7Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с [умолителни] думи, но тях ги няма.
8קנה לב אהב נפשו שמר תבונה למצא טוב׃
8Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9עד שקרים לא ינקה ויפיח כזבים יאבד׃
9Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10לא נאוה לכסיל תענוג אף כי לעבד משל בשרים׃
10Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11שכל אדם האריך אפו ותפארתו עבר על פשע׃
11Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12נהם ככפיר זעף מלך וכטל על עשב רצונו׃
12Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13הות לאביו בן כסיל ודלף טרד מדיני אשה׃
13Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14בית והון נחלת אבות ומיהוה אשה משכלת׃
14Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15עצלה תפיל תרדמה ונפש רמיה תרעב׃
15Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16שמר מצוה שמר נפשו בוזה דרכיו יומת׃
16Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17מלוה יהוה חונן דל וגמלו ישלם לו׃
17Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18יסר בנך כי יש תקוה ואל המיתו אל תשא נפשך׃
18Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го [оставиш да] загине {Или: И да [го] не щади душата ти за викането му.}.
19גרל חמה נשא ענש כי אם תציל ועוד תוסף׃
19Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20שמע עצה וקבל מוסר למען תחכם באחריתך׃
20Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.
21רבות מחשבות בלב איש ועצת יהוה היא תקום׃
21Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22תאות אדם חסדו וטוב רש מאיש כזב׃
22Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.
23יראת יהוה לחיים ושבע ילין בל יפקד רע׃
23Страхът от Господа спомага към живот; Който [го има] ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24טמן עצל ידו בצלחת גם אל פיהו לא ישיבנה׃
24Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25לץ תכה ופתי יערם והוכיח לנבון יבין דעת׃
25Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26משדד אב יבריח אם בן מביש ומחפיר׃
26Който опропастява баща си [и] пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27חדל בני לשמע מוסר לשגות מאמרי דעת׃
27Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28עד בליעל יליץ משפט ופי רשעים יבלע און׃
28Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29נכונו ללצים שפטים ומהלמות לגו כסילים׃
29Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.