¹גם אלה משלי שלמה אשר העתיקו אנשי חזקיה מלך יהודה׃

¹И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

²כבד אלהים הסתר דבר וכבד מלכים חקר דבר׃

²Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

³שמים לרום וארץ לעמק ולב מלכים אין חקר׃

³Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

⁴הגו סיגים מכסף ויצא לצרף כלי׃

⁴Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

⁵הגו רשע לפני מלך ויכון בצדק כסאו׃

⁵Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвърди в правда.

⁶אל תתהדר לפני מלך ובמקום גדלים אל תעמד׃

⁶Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

⁷כי טוב אמר לך עלה הנה מהשפילך לפני נדיב אשר ראו עיניך׃

⁷Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

⁸אל תצא לרב מהר פן מה תעשה באחריתה בהכלים אתך רעך׃

⁸Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне [да не знаеш] що да правиш; Когато те засрами противникът {Еврейски: Ближния.} ти.

⁹ריבך ריב את רעך וסוד אחר אל תגל׃

⁹Разисквай делото си с противника си [сам]. Но не откривай чужди тайни,

¹⁰פן יחסדך שמע ודבתך לא תשוב׃

¹⁰Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

¹¹תפוחי זהב במשכיות כסף דבר דבר על אפניו׃

¹¹Дума казана на място е [Като] златни ябълки в сребърни съдове.

¹²נזם זהב וחלי כתם מוכיח חכם על אזן שמעת׃

¹²Както е обица и украшение от чисто злато [за човек], Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

¹³כצנת שלג ביום קציר ציר נאמן לשלחיו ונפש אדניו ישיב׃

¹³Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

¹⁴נשיאים ורוח וגשם אין איש מתהלל במתת שקר׃

¹⁴Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, [Прилича] на облаци и вятър без дъжд.

¹⁵בארך אפים יפתה קצין ולשון רכה תשבר גרם׃

¹⁵Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

¹⁶דבש מצאת אכל דיך פן תשבענו והקאתו׃

¹⁶Намерил ли си мед? Яж [само] колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

¹⁷הקר רגלך מבית רעך פן ישבעך ושנאך׃

¹⁷Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

¹⁸מפיץ וחרב וחץ שנון איש ענה ברעהו עד שקר׃

¹⁸Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е [като] чук, нож и остра стрела.

¹⁹שן רעה ורגל מועדת מבטח בוגד ביום צרה׃

¹⁹Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

²⁰מעדה בגד ביום קרה חמץ על נתר ושר בשרים על לב רע׃

²⁰Както един, който съблича дрехата [си] в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

²¹אם רעב שנאך האכלהו לחם ואם צמא השקהו מים׃

²¹Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

²²כי גחלים אתה חתה על ראשו ויהוה ישלם לך׃

²²Защото [така] ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

²³רוח צפון תחולל גשם ופנים נזעמים לשון סתר׃

²³Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

²⁴טוב שבת על פנת גג מאשת מדונים ובית חבר׃

²⁴По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

²⁵מים קרים על נפש עיפה ושמועה טובה מארץ מרחק׃

²⁵Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

²⁶מעין נרפש ומקור משחת צדיק מט לפני רשע׃

²⁶Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е [като] мътен извор и развален източник.

²⁷אכל דבש הרבות לא טוב וחקר כבדם כבוד׃

²⁷Не е добре да яде някой много мед. Така също [не] е славно да търсят [хората] своята си слава.

²⁸עיר פרוצה אין חומה איש אשר אין מעצר לרוחו׃

²⁸Който не владее духа си Е [като] съборен град без стени.