1כשלג בקיץ וכמטר בקציר כן לא נאוה לכסיל כבוד׃
1Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2כצפור לנוד כדרור לעוף כן קללת חנם לא תבא׃
2Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3שוט לסוס מתג לחמור ושבט לגו כסילים׃
3Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4אל תען כסיל כאולתו פן תשוה לו גם אתה׃
4Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5ענה כסיל כאולתו פן יהיה חכם בעיניו׃
5Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6מקצה רגלים חמס שתה שלח דברים ביד כסיל׃
6Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.
7דליו שקים מפסח ומשל בפי כסילים׃
7Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8כצרור אבן במרגמה כן נותן לכסיל כבוד׃
8Както [оня, който хвърля] възел със [скъпоценни] камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9חוח עלה ביד שכור ומשל בפי כסילים׃
9Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10רב מחולל כל ושכר כסיל ושכר עברים׃
10Както стрелец, който [безогледно] наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11ככלב שב על קאו כסיל שונה באולתו׃
11Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12ראית איש חכם בעיניו תקוה לכסיל ממנו׃
12Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13אמר עצל שחל בדרך ארי בין הרחבות׃
13Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14הדלת תסוב על צירה ועצל על מטתו׃
14Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15טמן עצל ידו בצלחת נלאה להשיבה אל פיו׃
15Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16חכם עצל בעיניו משבעה משיבי טעם׃
16Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17מחזיק באזני כלב עבר מתעבר על ריב לא לו׃
17Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18כמתלהלה הירה זקים חצים ומות׃
18Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,
19כן איש רמה את רעהו ואמר הלא משחק אני׃
19Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли [това] на шега?
20באפס עצים תכבה אש ובאין נרגן ישתק מדון׃
20Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21פחם לגחלים ועצים לאש ואיש מדונים לחרחר ריב׃
21Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22דברי נרגן כמתלהמים והם ירדו חדרי בטן׃
22Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.
23כסף סיגים מצפה על חרש שפתים דלקים ולב רע׃
23Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24בשפתו ינכר שונא ובקרבו ישית מרמה׃
24Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25כי יחנן קולו אל תאמן בו כי שבע תועבות בלבו׃
25Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26תכסה שנאה במשאון תגלה רעתו בקהל׃
26Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27כרה שחת בה יפל וגלל אבן אליו תשוב׃
27Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28לשון שקר ישנא דכיו ופה חלק יעשה מדחה׃
28Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.