1בני לחכמתי הקשיבה לתבונתי הט אזנך׃
1Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,
2לשמר מזמות ודעת שפתיך ינצרו׃
2За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3כי נפת תטפנה שפתי זרה וחלק משמן חכה׃
3Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;
4ואחריתה מרה כלענה חדה כחרב פיות׃
4Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
5רגליה ירדות מות שאול צעדיה יתמכו׃
5Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,
6ארח חיים פן תפלס נעו מעגלתיה לא תדע׃
6Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7ועתה בנים שמעו לי ואל תסורו מאמרי פי׃
7Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8הרחק מעליה דרכך ואל תקרב אל פתח ביתה׃
8Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9פן תתן לאחרים הודך ושנתיך לאכזרי׃
9Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -
10פן ישבעו זרים כחך ועצביך בבית נכרי׃
10Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти [да отидат] в чужд дом;
11ונהמת באחריתך בכלות בשרך ושארך׃
11А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12ואמרת איך שנאתי מוסר ותוכחת נאץ לבי׃
12И да казваш: Как [можах да] намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13ולא שמעתי בקול מורי ולמלמדי לא הטיתי אזני׃
13И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!
14כמעט הייתי בכל רע בתוך קהל ועדה׃
14Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15שתה מים מבורך ונזלים מתוך בארך׃
15Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.
16יפוצו מעינתיך חוצה ברחבות פלגי מים׃
16Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17יהיו לך לבדך ואין לזרים אתך׃
17Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.
18יהי מקורך ברוך ושמח מאשת נעורך׃
18Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19אילת אהבים ויעלת חן דדיה ירוך בכל עת באהבתה תשגה תמיד׃
19[Тя да ти бъде като] любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.
20ולמה תשגה בני בזרה ותחבק חק נכריה׃
20Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21כי נכח עיני יהוה דרכי איש וכל מעגלתיו מפלס׃
21Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22עוונותיו ילכדנו את הרשע ובחבלי חטאתו יתמך׃
22Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23הוא ימות באין מוסר וברב אולתו ישגה׃
23Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.