¹בני אם ערבת לרעך תקעת לזר כפיך׃

¹Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, [Или] си дал ръка за някой чужд,

²נוקשת באמרי פיך נלכדת באמרי פיך׃

²Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

³עשה זאת אפוא בני והנצל כי באת בכף רעך לך התרפס ורהב רעיך׃

³Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

⁴אל תתן שנה לעיניך ותנומה לעפעפיך׃

⁴Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

⁵הנצל כצבי מיד וכצפור מיד יקוש׃

⁵[Догдето не] се отървеш, като сърна от ръката [на ловеца], И като птица от ръката на птицоловец.

⁶לך אל נמלה עצל ראה דרכיה וחכם׃

⁶Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

⁷אשר אין לה קצין שטר ומשל׃

⁷Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

⁸תכין בקיץ לחמה אגרה בקציר מאכלה׃

⁸Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

⁹עד מתי עצל תשכב מתי תקום משנתך׃

⁹До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

¹⁰מעט שנות מעט תנומות מעט חבק ידים לשכב׃

¹⁰[Още] малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

¹¹ובא כמהלך ראשך ומחסרך כאיש מגן׃

¹¹Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

¹²אדם בליעל איש און הולך עקשות פה׃

¹²Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

¹³קרץ בעינו מלל ברגלו מרה באצבעתיו׃

¹³Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

¹⁴תהפכות בלבו חרש רע בכל עת מדנים ישלח׃

¹⁴[Който] има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

¹⁵על כן פתאם יבוא אידו פתע ישבר ואין מרפא׃

¹⁵Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

¹⁶שש הנה שנא יהוה ושבע תועבות נפשו׃

¹⁶Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

¹⁷עינים רמות לשון שקר וידים שפכות דם נקי׃

¹⁷Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

¹⁸לב חרש מחשבות און רגלים ממהרות לרוץ לרעה׃

¹⁸Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

¹⁹יפיח כזבים עד שקר ומשלח מדנים בין אחים׃

¹⁹Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

²⁰נצר בני מצות אביך ואל תטש תורת אמך׃

²⁰Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

²¹קשרם על לבך תמיד ענדם על גרגרתך׃

²¹Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

²²בהתהלכך תנחה אתך בשכבך תשמר עליך והקיצות היא תשיחך׃

²²Когато ходиш [наставлението] ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

²³כי נר מצוה ותורה אור ודרך חיים תוכחות מוסר׃

²³Защото заповедта [им] е светилник, И наставлението [им] е светлина, И поучителните [им] изобличения са път към живот.

²⁴לשמרך מאשת רע מחלקת לשון נכריה׃

²⁴За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

²⁵אל תחמד יפיה בלבבך ואל תקחך בעפעפיה׃

²⁵Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

²⁶כי בעד אשה זונה עד ככר לחם ואשת איש נפש יקרה תצוד׃

²⁶Защото поради блудница [човек изпада в нужда] за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

²⁷היחתה איש אש בחיקו ובגדיו לא תשרפנה׃

²⁷Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

²⁸אם יהלך איש על הגחלים ורגליו לא תכוינה׃

²⁸Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

²⁹כן הבא אל אשת רעהו לא ינקה כל הנגע בה׃

²⁹Така [е с] оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

³⁰לא יבוזו לגנב כי יגנוב למלא נפשו כי ירעב׃

³⁰[Дори] крадецът не се пропуска [ненаказан, Даже] ако краде да насити душата си, когато е гладен;

³¹ונמצא ישלם שבעתים את כל הון ביתו יתן׃

³¹И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

³²נאף אשה חסר לב משחית נפשו הוא יעשנה׃

³²Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

³³נגע וקלון ימצא וחרפתו לא תמחה׃

³³Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

³⁴כי קנאה חמת גבר ולא יחמול ביום נקם׃

³⁴Защото ревнуването на мъжа е [една] ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

³⁵לא ישא פני כל כפר ולא יאבה כי תרבה שחד׃

³⁵Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да [му] дадеш много подаръци.