¹בני שמר אמרי ומצותי תצפן אתך׃

¹Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

²שמר מצותי וחיה ותורתי כאישון עיניך׃

²Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

³קשרם על אצבעתיך כתבם על לוח לבך׃

³Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

⁴אמר לחכמה אחתי את ומדע לבינה תקרא׃

⁴Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

⁵לשמרך מאשה זרה מנכריה אמריה החליקה׃

⁵За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

⁶כי בחלון ביתי בעד אשנבי נשקפתי׃

⁶Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

⁷וארא בפתאים אבינה בבנים נער חסר לב׃

⁷Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

⁸עבר בשוק אצל פנה ודרך ביתה יצעד׃

⁸Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

⁹בנשף בערב יום באישון לילה ואפלה׃

⁹[Беше] в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

¹⁰והנה אשה לקראתו שית זונה ונצרת לב׃

¹⁰И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

¹¹המיה היא וסררת בביתה לא ישכנו רגליה׃

¹¹(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи

¹²פעם בחוץ פעם ברחבות ואצל כל פנה תארב׃

¹²Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

¹³והחזיקה בו ונשקה לו העזה פניה ותאמר לו׃

¹³Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

¹⁴זבחי שלמים עלי היום שלמתי נדרי׃

¹⁴Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

¹⁵על כן יצאתי לקראתך לשחר פניך ואמצאך׃

¹⁵Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

¹⁶מרבדים רבדתי ערשי חטבות אטון מצרים׃

¹⁶Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

¹⁷נפתי משכבי מר אהלים וקנמון׃

¹⁷Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

¹⁸לכה נרוה דדים עד הבקר נתעלסה באהבים׃

¹⁸Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

¹⁹כי אין האיש בביתו הלך בדרך מרחוק׃

¹⁹Защото мъжът [ми] не е у дома. Замина на дълъг път;

²⁰צרור הכסף לקח בידו ליום הכסא יבא ביתו׃

²⁰Взе кесия с пари в ръката си, [Чак] на пълнолуние ще се върне у дома.

²¹הטתו ברב לקחה בחלק שפתיה תדיחנו׃

²¹С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

²²הולך אחריה פתאם כשור אל טבח יבוא וכעכס אל מוסר אויל׃

²²Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

²³עד יפלח חץ כבדו כמהר צפור אל פח ולא ידע כי בנפשו הוא׃

²³Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

²⁴ועתה בנים שמעו לי והקשיבו לאמרי פי׃

²⁴Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

²⁵אל ישט אל דרכיה לבך אל תתע בנתיבותיה׃

²⁵Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

²⁶כי רבים חללים הפילה ועצמים כל הרגיה׃

²⁶Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

²⁷דרכי שאול ביתה ירדות אל חדרי מות׃

²⁷Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.