1For jeg vil ikke, brødre, at I skal være uvitende om at våre fedre var alle under skyen og gikk alle gjennem havet
1Защото, братя, желая да знаете, че, [макар] да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,
2og blev alle døpt til Moses i skyen og i havet,
2и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,
3og de åt alle den samme åndelige mat
3и всички да са яли от същата духовна храна,
4og drakk alle den samme åndelige drikk; for de drakk av den åndelige klippe som fulgte dem, og klippen var Kristus;
4и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),
5allikevel hadde Gud ikke behag i de fleste av dem; for de blev slått ned i ørkenen.
5[пак] в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.
6Men disse ting skjedde som forbilleder for oss, forat ikke vi skal ha lyst til det onde, likesom de hadde lyst til det.
6А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.
7Bli heller ikke avgudsdyrkere, likesom nogen av dem, som skrevet er: Folket satte sig ned for å ete og drikke og stod op for å leke!
7Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".
8La oss heller ikke drive hor, likesom nogen av dem drev hor og falt på én dag tre og tyve tusen!
8Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9La oss heller ikke friste Kristus, likesom nogen av dem fristet ham og blev ødelagt av slanger!
9Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.
10Knurr heller ikke, likesom nogen av dem knurret og blev ødelagt av ødeleggeren!
10Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11Dette hendte dem som forbilleder, men det er skrevet til formaning for oss, til hvem de siste tider er kommet.
11А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.
12Derfor, den som tykkes sig å stå, han se til at han ikke faller!
12Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
13Eder har ingen fristelse møtt som mennesker ikke kan bære; og Gud er trofast, som ikke skal la eder fristes over evne, men gjøre både fristelsen og dens utgang, så I kan tåle den.
13Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
14Derfor, mine elskede, fly fra avgudsdyrkelsen!
14Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
15Jeg taler til eder som til forstandige; døm selv det jeg sier!
15Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
16Velsignelsens kalk som vi velsigner, er den ikke samfund med Kristi blod? Brødet som vi bryter, er det ikke samfund med Kristi legeme?
16Чашата, която биде благословена, [и която] ние благославяме, не е ли [това] да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
17Fordi der er ett brød, er vi ett legeme, enda vi er mange; for vi har alle del i det ene brød.
17тъй като ние, [ако и да] сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.
18Se til Israel efter kjødet: Har ikke de som eter offerne, samfund med alteret?
18Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?
19Hvad mener jeg altså? at det er noget avguds-offer til? eller at det er nogen avgud til?
19Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? [Не].
20Nei, men at det de ofrer, det ofrer de til onde ånder og ikke til Gud; men jeg vil ikke at I skal komme i samfund med de onde ånder.
20Но [казвам], че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
21I kan ikke drikke Herrens kalk og onde ånders kalk; I kan ikke ha del I Herrens bord og i onde ånders bord.
21Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.
22Eller tør vi egge Herren til nidkjærhet? vi er vel ikke sterkere enn han?
22Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?
23Jeg har lov til alt, men ikke alt gagner; jeg har lov til alt, men ikke alt opbygger.
23Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
24Ingen søke sitt eget, men enhver søke den annens beste!
24Никой да не търси своята лична [полза], но [всеки ползата] на другиго.
25Alt det som selges i slakterboden, kan I ete uten at I for samvittighetens skyld spør mere efter det;
25Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате [за него] заради съвестта си;
26for jorden og alt det som fyller den, hører Herren til.
26защото "Господна е земята и всичко що има в нея".
27Og dersom nogen av de vantro ber eder til gjest, og I vil gå dit, da kan I ete alt som settes frem for eder, uten at I for samvittighetens skyld spør mere efter det.
27Ако някой от невярващите ви покани [на угощение], и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате [за него] заради съвестта си.
28Men dersom nogen sier til eder: Dette er avguds-offer, da la være å ete det, for hans skyld som sa eder det, og for samvittighetens skyld!
28Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, -
29Jeg mener ikke ens egen samvittighet, men næstens. For hvorfor skal min frihet dømmes av en annens samvittighet?
29съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?
30Dersom jeg nyter det med takk, hvorfor skal jeg da spottes for det som jeg takker for?
30Ако аз с благодарение [Богу] участвувам [в яденето], защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
31Enten I altså eter eller drikker, eller hvad I gjør, så gjør alt til Guds ære!
31И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
32Vær uten anstøt både for jøder og for grekere og for Guds menighet,
32Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;
33likesom også jeg i alt streber å tekkes alle og ikke tenker på mitt eget gagn, men på de manges, at de må bli frelst.
33както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но [ползата] на мнозина, за да се спасят.