¹Bli mine efterfølgere, likesom jeg efterfølger Kristus! / [1KO 11, 1 er i trykte bøker plassert på slutten av kapittel 10.]

¹Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

²Jeg roser eder for at I kommer mig i hu i alle ting og holder fast ved mine forskrifter, således som jeg gav eder dem.

²А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

³Men jeg vil at I skal vite at Kristus er enhver manns hoved, og mannen er kvinnens hoved, og Gud er Kristi hoved.

³Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

⁴Hver mann som beder eller taler profetisk med noget på hodet, vanærer sitt hode;

⁴Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

⁵men hver kvinne som beder eller taler profetisk med utildekket hode, vanærer sitt hode; for det er aldeles det samme som om hun var raket.

⁵А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

⁶For hvis en kvinne ikke tildekker sig, da la henne også klippe håret av; men er det usømmelig for en kvinne å klippe eller rake av sig håret, da la henne tildekke sig.

⁶Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже [косата], или да си бръсне [главата], то нека се покрива.

⁷For en mann skal ikke tildekke sitt hode, eftersom han er Guds billede og ære; men kvinnen er mannens ære.

⁷Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

⁸For mannen er ikke av kvinnen, men kvinnen er av mannen;

⁸(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

⁹mannen blev jo heller ikke skapt for kvinnens skyld, men kvinnen for mannens skyld.

⁹понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

¹⁰Derfor bør kvinnen ha et undergivenhets-tegn på sitt hode for englenes skyld.

¹⁰Затова жената е длъжна да има на главата си [белег на] власт, заради ангелите.

¹¹Dog, i Herren er hverken kvinnen noget fremfor mannen eller mannen noget fremfor kvinnen;

¹¹(Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

¹²for likesom kvinnen er av mannen, så er også mannen ved kvinnen, og alt er av Gud.

¹²защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

¹³Døm hos eder selv: passer det sig at en kvinne beder til Gud med utildekket hode?

¹³Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

¹⁴Lærer ikke endog selve naturen eder at dersom en mann lar håret vokse langt, er det ham til vanære,

¹⁴Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

¹⁵men dersom en kvinne lar håret vokse langt, er det henne til ære? for det lange hår er gitt henne til slør.

¹⁵но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

¹⁶Men dersom nogen vil være trettekjær, da har ikke vi en sådan skikk, heller ikke Guds menigheter.

¹⁶Но, ако някой мисли да се препира [за това], - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

¹⁷Men idet jeg påbyder dette, roser jeg ikke at I kommer sammen, ikke til det bedre, men til det verre.

¹⁷А като ви заръчвам [следното], не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

¹⁸For for det første, når I kommer sammen i menighets-samling, hører jeg at det er splid iblandt eder, og for en del tror jeg det;

¹⁸Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

¹⁹for det må være partier iblandt eder, forat de ekte kan bli åpenbare iblandt eder.

¹⁹защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

²⁰Når I altså kommer sammen, da blir det ikke Herrens nattverd I eter;

²⁰прочее, когато [така] се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

²¹for idet I eter, tar hver på forhånd sin egen mat, og den ene er hungrig, og den annen er drukken.

²¹защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди [другиго;] и [така] един остава гладен, а друг се напива.

²²Har I da ikke hus til å ete og drikke i? eller forakter I Guds menighet og vanærer dem som intet har? Hvad skal jeg si til eder? skal jeg rose eder? I dette roser jeg eder ikke.

²²Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

²³For jeg har mottatt fra Herren dette som jeg også har overgitt eder, at den Herre Jesus i den natt da han blev forrådt, tok et brød,

²³Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

²⁴takket og brøt det og sa: Dette er mitt legeme, som er for eder; gjør dette til minne om mig!

²⁴и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.

²⁵Likeså også kalken efter aftensmåltidet, idet han sa: Denne kalk er den nye pakt i mitt blod; gjør dette, så ofte som I drikker den, til minne om mig!

²⁵Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

²⁶For så ofte som I eter dette brød og drikker denne kalk, forkynner I Herrens død, inntil han kommer.

²⁶Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

²⁷Derfor, hver som eter brødet eller drikker Herrens kalk uverdig, han blir skyldig i Herrens legeme og blod.

²⁷Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за [грях против] тялото и кръвта на Господа.

²⁸Men hvert menneske prøve sig selv, og så ete han av brødet og drikke av kalken!

²⁸Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

²⁹for den som eter og drikker, han eter og drikker sig selv til dom dersom han ikke gjør forskjell på Herrens legeme.

²⁹защото, който яде и пие без да разпознае [Господното] тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

³⁰Derfor er det mange skrøpelige og syke iblandt eder, og mange sovner inn.

³⁰По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

³¹Men dersom vi dømte oss selv, blev vi ikke dømt;

³¹Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

³²men når vi dømmes, da refses vi av Herren, forat vi ikke skal fordømmes sammen med verden.

³²А когато биваме съдени от Господа, [с това] се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

³³Derfor, mine brødre, når I kommer sammen for å ete, da del med hverandre;

³³Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

³⁴og hvis nogen hungrer, da ete han hjemme, forat I ikke skal komme sammen til dom! Det annet skal jeg foreskrive når jeg kommer.

³⁴Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.