¹Se, hvor stor kjærlighet Faderen har vist oss, at vi skal kalles Guds barn; og det er vi. Derfor kjenner verden ikke oss fordi den ikke kjenner ham.

¹Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а [такива] и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.

²I elskede! nu er vi Guds barn, og det er ennu ikke åpenbaret hvad vi skal bli; vi vet at når han åpenbares, da skal vi bli ham like; for vi skal se ham som han er.

²Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.

³Og hver den som har dette håp til ham, han renser sig selv, likesom han er ren.

³И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.

⁴Hver den som gjør synd, han gjør og lovbrudd, og synden er lovbrudd.

⁴Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;

⁵Og I vet at han er åpenbaret for å bortta våre synder, og synd er ikke i ham.

⁵и знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.

⁶Hver den som blir i ham, synder ikke; hver den som synder, har ikke sett ham og ikke kjent ham.

⁶Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.

⁷Mine barn! la ikke nogen forføre eder! den som gjør rettferdighet, er rettferdig, likesom han er rettferdig.

⁷Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и [Христос] е праведен.

⁸Den som gjør synd, er av djevelen; for djevelen synder fra begynnelsen. Dertil er Guds Sønn åpenbaret at han skal gjøre ende på djevelens gjerninger.

⁸Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.

⁹Hver den som er født av Gud, gjør ikke synd, fordi hans sæd blir i ham, og han kan ikke synde, fordi han er født av Gud.

⁹Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.

¹⁰På dette kan Guds barn og djevelens barn kjennes; hver den som ikke gjør rettferdighet, er ikke av Gud, heller ikke den som ikke elsker sin bror.

¹⁰По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.

¹¹For dette er det budskap som I hørte fra begynnelsen, at vi skal elske hverandre,

¹¹Защото поръчката, която чухте от начало, е това: да любим един другиго;

¹²ikke som Kain, som var av den onde og slo sin bror ihjel. Og hvorfor slo han ham ihjel? Fordi hans gjerninger var onde, men hans brors rettferdige.

¹²[и да не бъдем] както Каин, [който] беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.

¹³Undre eder ikke, brødre, om verden hater eder!

¹³Недейте се чуди, братя, ако светът ви мрази.

¹⁴Vi vet at vi er gått over fra døden til livet, fordi vi elsker brødrene; den som ikke elsker, blir i døden.

¹⁴Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

¹⁵Hver den som hater sin bror, er en manndraper, og I vet at ingen manndraper har evig liv blivende i sig.

¹⁵Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.

¹⁶På det kjenner vi kjærligheten at han satte sitt liv til for oss; også vi er skyldige å sette livet til for brødrene.

¹⁶От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,

¹⁷Men den som har verdens gods og ser sin bror ha trang og lukker sitt hjerte for ham, hvorledes kan kjærligheten til Gud bli i ham?

¹⁷Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?

¹⁸Mine barn! la oss ikke elske med ord eller med tunge, men i gjerning og sannhet!

¹⁸Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.

¹⁹Og på dette skal vi kjenne at vi er av sannheten, og så skal vi stille våre hjerter tilfreds for hans åsyn;

¹⁹От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него,

²⁰for om enn vårt hjerte fordømmer oss, så er Gud større enn vårt hjerte og kjenner alle ting.

²⁰относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко.

²¹I elskede! dersom vårt hjerte ikke fordømmer oss, da har vi frimodighet for Gud,

²¹Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога:

²²og det vi beder om, det får vi av ham; for vi holder hans bud og gjør det som er ham til behag.

²²и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него.

²³Og dette er hans bud at vi skal tro på hans Sønn Jesu Kristi navn og elske hverandre, således som han bød oss.

²³И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал.

²⁴Og den som holder hans bud, blir i ham og han i ham; og på dette kjenner vi at han blir i oss, av den Ånd som han gav oss.

²⁴И който пази неговите заповеди, пребъдва в [Бога] и [Бог] в него: и по това познаваме, че той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал.