¹Da kom Gud Noah i hu og alle de ville dyr og alt feet som var med ham i arken; og Gud lot en vind fare over jorden, og vannet falt.

¹Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

²Og det store dyps kilder og himmelens sluser lukkedes, og regnet fra himmelen stanset.

²Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

³Og vannet vek efterhånden tilbake fra jorden, og vannet begynte å ta av, da hundre og femti dager var gått.

³Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

⁴Og i den syvende måned, på den syttende dag i måneden, blev arken stående på Ararat-fjellene.

⁴А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

⁵Og vannet tok mere og mere av inntil den tiende måned; i den tiende måned, på den første dag i måneden, kom fjelltoppene til syne.

⁵Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

⁶Og da firti dager var gått, åpnet Noah vinduet på arken som han hadde gjort,

⁶После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

⁷og sendte ut en ravn; den fløi frem og tilbake, inntil vannet var tørket bort av jorden.

⁷и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.

⁸Så sendte han en due ut fra sig for å se om vannet var sunket bort fra jordens overflate.

⁸Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

⁹Men duen fant ikke noget hvilested for sin fot, og den kom tilbake til ham i arken, for det stod vann over hele jorden. Da rakte han ut sin hånd og tok den inn til sig i arken.

⁹Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе [още] по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

¹⁰Så bidde han ennu syv dager til og sendte så atter duen ut av arken.

¹⁰А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

¹¹Og duen kom til ham ved aftenstid, og se, den hadde et friskt oljeblad i nebbet; da skjønte Noah at vannet var sunket bort fra jorden.

¹¹И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, [имаше] в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

¹²Men han bidde ennu syv dager til; så sendte han duen ut, og da kom den ikke tilbake til ham mere.

¹²След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

¹³I det seks hundre og første år, i den første måned, på den første dag i måneden, var vannet tørket bort fra jorden. Da tok Noah taket av arken; og han så ut, og se, jorden var tørr.

¹³В шестстотин и първата година [на Ноевия живот], на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

¹⁴Og i den annen måned, på den syv og tyvende dag i måneden, var jorden aldeles tørr.

¹⁴А на двадесет и седмия ден от втория месец земята [съвършено] изсъхна.

¹⁵Da talte Gud til Noah og sa:

¹⁵Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

¹⁶Gå ut av arken, du og din hustru og dine sønner og dine sønners hustruer med dig.

¹⁶Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

¹⁷Alle de dyr som er hos dig, alt kjød, både fuglene og feet og alt krypet som rører sig på jorden, skal du føre ut med dig, og de skal vrimle på jorden og være fruktbare og bli mange på jorden.

¹⁷Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

¹⁸Så gikk han ut, og hans sønner og hans hustru og hans sønners hustruer med ham.

¹⁸Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

¹⁹Alle dyrene, alt krypet og alle fuglene, alt som rører sig på jorden, gikk ut av arken, hvert efter sitt slag.

¹⁹излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.

²⁰Og Noah bygget Herren et alter, og han tok av alle de rene dyr og av alle de rene fugler og ofret brennoffer på alteret.

²⁰И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;

²¹Og Herren kjente den velbehagelige duft. Og Herren sa i sitt hjerte: Jeg vil aldri mere forbanne jorden for menneskets skyld; for menneskehjertets tanker er onde fra ungdommen av; og jeg vil aldri mere drepe alt levende, som jeg nu har gjort.

²¹и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.

²²Herefter skal, så lenge jorden står, sæd og høst, og frost og hete, og sommer og vinter, og dag og natt aldri høre op.

²²Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.