¹La oss derfor gå forbi barnelærdommen om Kristus og skride frem mot det fullkomne, så vi ikke atter legger grunnvollen med omvendelse fra døde gjerninger og tro på Gud,

¹Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

²med lære om dåp og håndspåleggelse, om dødes opstandelse og evig dom

²учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

³Og dette vil vi gjøre, om Gud gir lov til det.

³И това ще сторим, ако Бог позволи.

⁴For det er umulig at de som engang er blitt oplyst og har smakt den himmelske gave og fått del i den Hellige Ånd

⁴Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

⁵og har smakt Guds gode ord og den kommende verdens krefter, og så faller fra, atter kan fornyes til omvendelse,

⁵и са вкусили, колко е добро Божието слово, [още са вкусили] и от великите дела, [които въвеждат] бъдещия век,

⁶da de på ny korsfester Guds Sønn for sig og gjør ham til spott.

⁶а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

⁷For den jord som drikker regnet som ofte faller på den, og som bærer gagnlig grøde for dem den dyrkes for, den får velsignelse fra Gud;

⁷Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

⁸men bærer den torner og tistler, da er den uduelig og forbannelse nær, og enden med den er å brennes.

⁸но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

⁹Men om eder, I elskede, er vi visse på det som bedre er, og som hører til frelse, enda vi taler således.

⁹Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, [нещо], което води към спасението.

¹⁰For Gud er ikke urettferdig, så han skulde glemme eders verk og den kjærlighet I har vist mot hans navn, idet I har tjent og ennu tjener de hellige.

¹⁰Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

¹¹Men vi ønsker at enhver av eder må vise den samme iver for den fulle visshet i håpet inntil enden,

¹¹И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

¹²forat I ikke skal bli trege, men efterfølge dem som ved tro og tålmod arver løftene.

¹²да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните [благословения].

¹³For da Gud gav Abraham løftet, svor han ved sig selv, eftersom han ingen større hadde å sverge ved, og sa:

¹³Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

¹⁴Sannelig, jeg vil rikelig velsigne dig og storlig mangfoldiggjøre dig;

¹⁴"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

¹⁵og da han således hadde ventet tålmodig, opnådde han det som var lovt.

¹⁵И така, [Авраам], като устоя, получи обещаното.

¹⁶For mennesker sverger jo ved den større, og eden er dem en ende på all motsigelse, til stadfestelse.

¹⁶Защото [както], човеците се кълнат в някого по-голям [от тях], и клетвата, [дадена] в потвърждение [на думата], туря край на всеки спор между тях,

¹⁷Derfor, da Gud vilde enn mere vise løftets arvinger hvor uryggelig hans vilje var, gikk han imellem med en ed,

¹⁷[така] и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

¹⁸forat vi ved to uryggelige ting, hvori Gud umulig kunde lyve, skulde ha en sterk trøst, vi som har tatt vår tilflukt til å gripe det håp som venter oss,

¹⁸така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

¹⁹det vi har som et anker for sjelen, et som er trygt og fast og når innenfor forhenget,

¹⁹която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

²⁰hvor Jesus gikk inn som forløper for oss, idet han blev yppersteprest til evig tid efter Melkisedeks vis.

²⁰гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.