¹Jakob, Guds og den Herre Jesu Kristi tjener, hilser de tolv stammer som er spredt omkring i landene.

¹Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

²Akt det for bare glede, mine brødre, når I kommer i allehånde fristelser,

²Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

³da I vet at prøvelsen av eders tro virker tålmodighet;

³като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

⁴men tålmodigheten må føre til fullkommen gjerning, forat I kan være fullkomne og hele og ikke mangle noget.

⁴А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

⁵Men dersom nogen av eder mangler visdom, da bede han Gud, han som gir alle villig og uten onde ord, og den skal gis ham.

⁵Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

⁶Men han bede i tro, uten å tvile; for den som tviler, ligner havsbølgen, som drives og kastes av vinden.

⁶Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

⁷For ikke må det menneske tro at han skal få noget av Herren,

⁷Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

⁸slik en tvesinnet mann, ustø på alle sine veier.

⁸понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

⁹Men den ringe bror rose sig av sin høihet,

⁹Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

¹⁰og den rike av sin ringhet; for han skal forgå som blomst på gress;

¹⁰а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

¹¹solen gikk op med sin brand og tørket gresset bort, og blomsten på det falt av, og dets fagre skikkelse blev ødelagt; således skal og den rike visne bort på sine veier.

¹¹Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

¹²Salig er den mann som holder ut i fristelse; for når han har stått sin prøve, skal han få livsens krone, som Gud har lovt dem som elsker ham.

¹²Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

¹³Ingen si når han fristes: Jeg fristes av Gud. For Gud fristes ikke av det onde, og selv frister han ingen.

¹³Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

¹⁴Men hver fristes idet han drages og lokkes av sin egen lyst;

¹⁴А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

¹⁵derefter, når lysten har undfanget, føder den synd; men når synden er blitt fullmoden, føder den død.

¹⁵и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

¹⁶Far ikke vill, mine elskede brødre!

¹⁶Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

¹⁷All god gave og all fullkommen gave kommer ovenfra, fra lysenes Fader, hos hvem det ikke er forandring eller skiftende skygge.

¹⁷Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

¹⁸Efter sin vilje har han født oss ved sannhets ord, forat vi skal være en førstegrøde av hans skapninger.

¹⁸От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

¹⁹I vet det jo, mine elskede brødre! Men hvert menneske være snar til å høre, sen til å tale, sen til vrede;

¹⁹Вие знаете [това], любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

²⁰for manns vrede virker ikke det som er rett for Gud.

²⁰защото човешкият гняв не върши Божията правда.

²¹Avlegg derfor all urenhet og all levning av ondskap, og ta med saktmodighet imot det ord som er innplantet i eder, og som er mektig til å frelse eders sjeler!

²¹Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

²²Men vær ordets gjørere, og ikke bare dets hørere, idet I dårer eder selv.

²²Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

²³For dersom en er ordets hører og ikke dets gjører, da ligner han en mann som ser på sitt naturlige åsyn i et speil:

²³Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

²⁴han så på sig selv og gikk bort, og glemte straks hvordan han så ut.

²⁴понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

²⁵Men den som skuer inn i frihetens fullkomne lov og holder ved med det, så han ikke blir en glemsom hører, men gjerningens gjører, han skal være salig i sin gjerning.

²⁵Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

²⁶Dersom en mener at han er en gudsdyrker, og ikke holder sin tunge i tømme, men dårer sitt eget hjerte, hans gudsdyrkelse er forgjeves.

²⁶Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

²⁷En ren og usmittet gudsdyrkelse for Gud og Faderen er dette: å se til farløse og enker i deres trengsel, å holde sig selv uplettet av verden.

²⁷Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва [човек] сирачетата и вдовиците в неволята им, [и] да пази себе си неопетнен от света.