¹Min sjel er lei av mitt liv, jeg vil la min klage ha fritt løp, jeg vil tale i min sjels bitre smerte.

¹Душата ми се отегчи от живота ми; [За това] ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

²Jeg vil si til Gud: Fordøm mig ikke, la mig vite hvorfor du strider mot mig!

²Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

³Tykkes det dig godt at du undertrykker, at du forkaster det dine hender med omhu har dannet, og lar ditt lys skinne over ugudeliges råd?

³Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

⁴Har du menneskeøine, eller ser du således som et menneske ser?

⁴Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

⁵Er dine dager som et menneskes dager, eller dine år som en manns dager? -

⁵Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

⁶siden du søker efter min misgjerning og leter efter min synd,

⁶Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

⁷enda du vet at jeg ikke er ugudelig, og at det ingen er som redder av din hånd.

⁷При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да [ме] избави от ръката Ти?

⁸Dine hender har dannet mig og gjort mig, helt og i alle deler, og nu vil du ødelegge mig!

⁸Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

⁹Kom i hu at du har dannet mig som leret, og nu lar du mig atter vende tilbake til støvet!

⁹Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

¹⁰Helte du mig ikke ut som melk og lot mig størkne som ost?

¹⁰Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

¹¹Med hud og kjøtt klædde du mig, og med ben og sener gjennemvevde du mig.

¹¹С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

¹²Liv og miskunnhet har du gitt mig, og din varetekt har vernet om min ånd.

¹²Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

¹³Og dette* gjemte du i ditt hjerte, jeg vet at dette hadde du i sinne: / {* det som opregnes JBS 10, 14 fg.}

¹³Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

¹⁴Syndet jeg, så vilde du vokte på mig og ikke frikjenne mig for min misgjerning;

¹⁴Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

¹⁵var jeg skyldig, da ve mig, men var jeg uskyldig, skulde jeg dog ikke kunne løfte mitt hode, mett av skam og med min elendighet for øie;

¹⁵Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

¹⁶og hevet det sig dog, så vilde du jage efter mig som en løve, og atter vise dig forunderlig mot mig;

¹⁶Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

¹⁷du vilde føre nye vidner mot mig og øke din harme mot mig, sende alltid nye hærflokker mot mig.

¹⁷Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

¹⁸Hvorfor lot du mig utgå av mors liv? Jeg skulde ha opgitt ånden, og intet øie skulde ha sett mig;

¹⁸Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? [Иначе], бих издъхнал без да ме е виждало око;

¹⁹jeg skulde ha vært som om jeg aldri hadde vært til; fra mors liv skulde jeg ha vært båret til graven.

¹⁹Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

²⁰Er ikke mine dager få? - Han holde op! Han la mig være, så jeg kan bli litt glad,

²⁰Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

²¹før jeg går bort for ikke å vende tilbake, bort til mørkets og dødsskyggens land,

²¹Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

²²et land så mørkt som den sorteste natt, hvor dødsskygge og forvirring råder, og hvor lyset er som den sorteste natt!

²²Земя мрачна като самата тъмнина, [Земя] на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.