¹Da tok Sofar fra Na'ama til orde og sa:

¹Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

²Skulde en ordflom bli uten svar, eller en ordgyter få rett?

²Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

³Skulde dine store ord drive menn til taushet, skulde du spotte uten at nogen skammer dig ut?

³Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

⁴Og skal du få si: Ren er min lære, og skyldfri er jeg i dine øine?

⁴Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

⁵Men bare Gud vilde tale og oplate sine leber mot dig

⁵Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

⁶og åpenbare dig visdommens hemmeligheter, at det i dem er dobbelt forstand! Da måtte du nok innse at Gud tilgir dig noget av din misgjerning.

⁶И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността [си]. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

⁷Mon du kan finne bunn i Guds vesen eller nå frem til den Allmektiges ytterste grense?

⁷Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

⁸Himmelhøi er den*, hvad kan du gjøre? Dypere enn dødsriket, hvad vet du? / {* d.e. Guds visdom.}

⁸Тия [тайни] са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

⁹Lengere enn jorden er dens mål og bredere enn havet.

⁹Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

¹⁰Om han farer frem og setter i fengsel og sammenkaller retten, hvem vil da hindre ham?

¹⁰Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

¹¹For han, han kjenner de falske folk og ser uretten, uten at han trenger å gi akt på den,

¹¹Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да [Му е нужно да] внимава в него.

¹²og selv en uvettig mann får forstand*, og et ungt villesel blir født til menneske. / {* når Gud således går i rette med ham, JBS 11, 10.}

¹²Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

¹³Hvis du retter ditt hjerte og utbreder dine hender til ham -

¹³Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

¹⁴er det synd i din hånd, da ha den bort og la ikke urett bo i dine telt -

¹⁴Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

¹⁵ja, da skal du, fri for lyte, opløfte ditt åsyn og stå fast og ikke frykte;

¹⁵Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

¹⁶for du skal glemme din møie, som forbifarne vann skal du komme den i hu.

¹⁶Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

¹⁷Og lysere enn middagen blir da ditt liv; mørket blir for dig som morgenen.

¹⁷Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, [пак] ще станеш като зора.

¹⁸Og du skal være trygg, for da er det håp, og når du har sett dig vel omkring, kan du legge dig trygt til ro.

¹⁸Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

¹⁹Og du skal hvile, og ingen skal skremme dig op, og mange skal søke din yndest.

¹⁹Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

²⁰Men de ugudeliges øine tæres bort; de har ingen tilflukt mere, og deres håp er å utånde sjelen.

²⁰А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.