¹Da tok Job til orde og sa:

¹Тогава Иов в отговор рече: -

²Ja sannelig, I er de rette folk, og med eder dør visdommen ut.

²Наистина [само] вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

³Også jeg har forstand, likesom I, jeg står ikke tilbake for eder, og hvem vet ikke dette?

³Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

⁴Til spott for mine venner er jeg, jeg som ropte til Gud og fikk svar; til spott er jeg, den rettskafne og ulastelige.

⁴Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!

⁵Ulykken fortjener bare forakt efter de trygges mening; forakt venter dem hvis fot vakler.

⁵Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

⁶Ødeleggeres telt blir i ro, og trygge er de som egger Gud til vrede, de som fører sin gud i sin hånd*. / {* HAB 1, 11.}

⁶Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва[ изобилие] в ръцете им.

⁷Men spør du dyrene, de skal lære dig, og himmelens fugler, de skal si dig det,

⁷Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;

⁸eller tal til jorden, og den skal lære dig, og havets fisker skal fortelle dig det.

⁸Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

⁹Hvem skjønner ikke av alt dette at det er Herrens hånd som har skapt det,

⁹От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -

¹⁰han som har i sin hånd hver levende sjel og hvert menneskelegemes ånd?

¹⁰В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

¹¹Mon ikke øret prøver ord, likesom ganen smaker mat?

¹¹Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?

¹²Hos gråhårede er visdom, og langt liv gir forstand.

¹²Мъдростта е у белокосите, [казвате вие], И разумът в дългия живот.

¹³Hos ham er visdom og velde, ham hører råd og forstand til.

¹³А у [Бога] е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

¹⁴Se, han river ned, og det bygges ikke op igjen; han stenger for en mann, og det lukkes ikke op.

¹⁴Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

¹⁵Han demmer for vannene, og de tørker bort, og han slipper dem løs, og de velter om jorden.

¹⁵Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

¹⁶Hos ham er styrke og visdom; i hans makt er både den som farer vill, og den som fører vill.

¹⁶У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

¹⁷Han fører rådsherrer bort som fanger, og dommere gjør han til dårer.

¹⁷Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

¹⁸Kongers tvangsbånd løser han og binder rep om deres lender.

¹⁸Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

¹⁹Han fører prester bort som fanger, og mektige menn støter han ned.

¹⁹Закарва първенците ограбени И поваля силните.

²⁰Han fratar prøvede menn mælet og oldinger deres innsikt.

²⁰Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

²¹Han utøser forakt over fyrster, og de sterkes belte løser han.

²¹Излива презрение върху князете, И ослабва силата {Или: Разхлабя пояса.} на яките.

²²Han drar det skjulte frem av mørket og fører dødsskygge frem i lyset.

²²Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

²³Han lar folkene bli store, og han lar dem gå til grunne; han gir folkene vidt rum, og han fører dem bort.

²³Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

²⁴Høvdingene i landet fratar han forstanden og lar dem fare vill i et uveisomt øde;

²⁴Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

²⁵de famler i mørke uten lys, og han lar dem rave likesom drukne.

²⁵Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.