¹Da tok Job til orde og sa:

¹А Иов в отговор рече:

²Ja visst, jeg vet at det er så; hvorledes skulde en mann kunne ha rett mot Gud?

²Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

³Om han hadde lyst til å gå i rette med Gud, kunde han ikke svare ham ett til tusen.

³Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори [за] едно от хиляда.

⁴Vis som han er av hjerte og veldig i styrke - hvem trosset ham og kom vel fra det,

⁴Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

⁵han som flytter fjell før de vet av det, som velter dem i sin vrede,

⁵Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

⁶som ryster jorden, så den viker fra sitt sted, og dens støtter bever,

⁶Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

⁷som byder solen, så den ikke går op, og som setter segl for stjernene,

⁷Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

⁸som alene utspenner himmelen og skrider frem over havets høider,

⁸Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

⁹som har skapt Bjørnen*, Orion* og Syvstjernen* og Sydens stjernekammere, / {* forskjellige stjernebilleder, JBS 38, 31 fg. AMO 5, 8.}

⁹Той прави [съзвездията] - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

¹⁰som gjør store, uransakelige ting og under uten tall?

¹⁰Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

¹¹Han går forbi mig, og jeg ser ham ikke; han farer forbi, og jeg merker ham ikke.

¹¹Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

¹²Han griper sitt rov - hvem vil hindre ham, hvem vil si til ham: Hvad gjør du?

¹²Ако грабне [плячка], кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

¹³Gud holder ikke sin vrede tilbake; under ham måtte Rahabs hjelpere bøie sig.

¹³[Ако] Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

¹⁴Hvorledes skulde da jeg kunne svare ham og velge mine ord imot ham,

¹⁴Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, [за да разисквам] с Него!

¹⁵jeg som ikke kunde svare om jeg enn hadde rett, men måtte be min dommer om nåde!

¹⁵Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

¹⁶Om jeg ropte, og han svarte mig, kunde jeg ikke tro at han hørte min røst,

¹⁶Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

¹⁷han som vilde knuse mig i storm og uten årsak ramme mig med sår på sår,

¹⁷Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

¹⁸som ikke vilde tillate mig å dra ånde, men vilde mette mig med lidelser.

¹⁸Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

¹⁹Gjelder det styrke, så sier han: Se, her er jeg! Gjelder det rett: Hvem vil stevne mig?

¹⁹Ако е [дума] за силата на мощните; Ето ме! [би казал Той; ]И ако за съд, [би казал]: Кой ще Ми определи време [да се съдя?]

²⁰Hadde jeg enn rett, skulde dog min egen munn dømme mig skyldig; var jeg enn uskyldig, vilde han dog si at jeg hadde urett.

²⁰Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

²¹Skyldløs er jeg; jeg bryr mig ikke om å leve - jeg forakter mitt liv.

²¹Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

²²Det kommer ut på ett; derfor sier jeg: Skyldløs eller ugudelig - han gjør dem begge til intet.

²²Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

²³Når svepen brått rammer med død, spotter han de uskyldiges lidelse.

²³Ако бичът [Му] убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

²⁴Jorden er gitt i den ugudeliges hånd; han tilhyller dens dommeres åsyn*. Er det ikke han som gjør det, hvem er det da? / {* så de ikke kan skjelne rett fra urett.}

²⁴Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, [който прави това?]

²⁵Mine dager har vært hastigere enn en løper; de er bortflyktet uten å ha sett noget godt;

²⁵А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

²⁶de har faret avsted som båter av rør, som en ørn som slår ned på sitt bytte.

²⁶Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

²⁷Om jeg sier: Jeg vil glemme min sorg, jeg vil la min mørke mine fare og se glad ut,

²⁷Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

²⁸da gruer jeg for alle mine plager; jeg vet jo at du ikke frikjenner mig.

²⁸В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

²⁹Jeg skal jo være ugudelig - hvorfor gjør jeg mig da forgjeves møie?

²⁹Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

³⁰Om jeg tvettet mig med sne og renset mine hender med lut,

³⁰Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

³¹da skulde du dyppe mig i en grøft, så mine klær vemmedes ved mig.

³¹Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

³²For han er ikke en mann som jeg, så jeg kunde svare ham, så vi kunde gå sammen for retten;

³²Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

³³det er ikke nogen voldgiftsmann mellem oss, som kunde legge sin hånd på oss begge.

³³Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

³⁴Når han bare tok sitt ris bort fra mig, og hans redsler ikke skremte mig!

³⁴Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

³⁵Da skulde jeg tale uten å reddes for ham; for slik* er jeg ikke, det vet jeg med mig selv. / {* d.e. slik at jeg skulde reddes for ham.}

³⁵Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така [уплашен].