¹Da tok Bildad fra Suah til orde og sa:

¹Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

²Hvor lenge vil du tale så? Hvor lenge skal din munns ord være som et veldig vær?

²До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат [като] силен вятър?

³Skulde vel Gud forvende retten, eller den Allmektige forvende rettferdigheten?

³Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

⁴Har dine sønner syndet mot ham, så har han gitt dem deres brøde i vold.

⁴Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;

⁵Hvis du vender dig til Gud og beder den Allmektige om nåde,

⁵Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

⁶hvis du er ren og opriktig, da vil han våke over dig og gjenreise din rettferds bolig,

⁶Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил [да работи] за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

⁷og din forrige lykke vil bli ringe mot din senere lykke, for den skal være overmåte stor.

⁷И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

⁸For spør bare fremfarne slekter og akt på det som deres fedre har gransket ut

⁸Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

⁹- for vi er fra igår og vet intet; for en skygge er våre dager på jorden -

⁹(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);

¹⁰de skal lære dig og si dig det og bære frem ord fra sitt hjerte.

¹⁰Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

¹¹Vokser sivet op hvor det ikke er myrlendt? Blir starrgresset stort uten vann?

¹¹Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

¹²Ennu står det friskt og grønt og blir ikke skåret; da visner det før alt annet gress.

¹²Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка [друга] трева.

¹³Således går det alle dem som glemmer Gud, og den gudløses håp går til grunne;

¹³Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

¹⁴hans tillit avskjæres, og det han trøster sig til, er spindelvev.

¹⁴Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

¹⁵Han støtter sig på sitt hus, men det står ikke; han holder sig fast i det, men det står ikke fast.

¹⁵Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

¹⁶Frodig står han der i solens skinn, og hans skudd breder sig ut over hans have;

¹⁶Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

¹⁷om en stenrøs slynger sig hans røtter, mellem stener trenger han sig frem.

¹⁷Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните [като] дом;

¹⁸Ryddes han bort fra sitt sted, så kjennes det ikke ved ham, men sier: Jeg har aldri sett dig.

¹⁸[Но пак], ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава [мястото] ще се отрече от него, [казвайки:] Не съм те видял.

¹⁹Se, det er gleden på hans vei, og av mulden spirer andre frem.

¹⁹Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

²⁰Nei, Gud forkaster ikke en som er ulastelig, og han holder ikke ugudelige ved hånden.

²⁰Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

²¹Ennu vil han fylle din munn med latter og dine leber med jubel.

²¹Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

²²De som hater dig, skal klædes med skam, og de ugudeliges telt skal ikke mere finnes.

²²Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.