¹Er ikke et menneskes liv på jorden en krigstjeneste, og hans dager som en dagarbeiders dager?

¹Земният [живот] на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

²Lik en træl som higer efter skygge, og lik en dagarbeider som venter på sin lønn,

²Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

³således har jeg fått i eie måneder fulle av nød, og møiefulle netter er falt i min lodd.

³Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

⁴Når jeg legger mig, da sier jeg: Når skal jeg stå op? Og lang blir aftenen, og jeg blir trett av å kaste mig hit og dit inntil morgenlysningen.

⁴Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

⁵Mitt kjøtt er klædd med makk og med skorper som av jord; min hud skrukner og brister.

⁵Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

⁶Mine dager farer hurtigere avsted enn en veverskyttel, og de svinner bort uten håp.

⁶Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

⁷Kom i hu at mitt liv er et pust! Aldri mere skal mitt øie se noget godt.

⁷Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

⁸Den som nu ser mig, skal ikke mere få øie på mig; når dine øine søker efter mig, er jeg ikke mere.

⁸Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

⁹En sky blir borte og farer avsted; således er det med den som farer ned til dødsriket - han stiger ikke op derfra,

⁹Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. [И така в цялата книга на Иов.]} няма да възлезе пак;

¹⁰han vender ikke mere tilbake til sitt hus, og hans sted kjenner ham ikke lenger.

¹⁰Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

¹¹Så vil da heller ikke jeg legge bånd på min munn; jeg vil tale i min ånds trengsel, jeg vil klage i min sjels bitre smerte.

¹¹Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

¹²Er jeg et hav eller et havuhyre, siden du setter vakt over mig?

¹²Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

¹³Når jeg sier: Min seng skal trøste mig, mitt leie skal hjelpe mig å bære min sorg,

¹³Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

¹⁴da skremmer du mig med drømmer og forferder mig med syner.

¹⁴Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

¹⁵Derfor foretrekker min sjel å kveles - heller døden enn disse avmagrede ben!

¹⁵Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

¹⁶Jeg er kjed av dette; jeg lever ikke evindelig; la mig være, for mine dager er et pust.

¹⁶Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

¹⁷Hvad er et menneske, at du gir så meget akt på ham og retter dine tanker på ham,

¹⁷Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

¹⁸at du opsøker ham hver morgen og prøver ham hvert øieblikk?

¹⁸Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

¹⁹Hvor lenge skal det vare før du vender dine øine bort fra mig? Vil du ikke slippe mig til jeg får svelget mitt spytt?

¹⁹До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

²⁰Har jeg syndet, hvad ondt gjorde jeg da mot dig, du menneskevokter? Hvorfor har du gjort mig til skive for dig, så jeg er mig selv til byrde?

²⁰Ако съм съгрешил, що правя [с това] на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

²¹Og hvorfor tilgir du ikke min brøde og forlater mig min misgjerning? For nu må jeg legge mig i støvet; når du søker mig, er jeg ikke mere.

²¹И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.