¹Da tok Job til orde og sa:

¹А Иов в отговор рече: -

²Gid min gremmelse blev veid, og min ulykke samtidig lagt på vekten!

²Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу [нея] на везните!

³For nu er den tyngre enn havets sand; derfor var mine ord tankeløse.

³Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

⁴For den Allmektiges piler sitter i mig, og min ånd drikker deres gift; Guds redsler stiller sig op imot mig.

⁴Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

⁵Skriker vel et villesel midt i det grønne gress? Eller brøler en okse foran sitt fôr?

⁵Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

⁶Hvem vil ete det som det ingen smak er i, uten salt? Eller er det smak i eggehvite?

⁶Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

⁷Det byr mig imot å røre ved det*; det er for mig som utskjemt mat. / {* d.e. ved mine lidelser.}

⁷Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

⁸Gid min bønn måtte bli hørt, og Gud vilde opfylle mitt håp!

⁸Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

⁹Og måtte det behage Gud å knuse mig, å slippe løs sin hånd og avskjære min livstråd!

⁹Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

¹⁰Da hadde jeg ennu en trøst, og jeg skulde springe av glede midt i den skånselløse smerte; for jeg har ikke fornektet den Helliges ord.

¹⁰Но, [това] ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

¹¹Hvad kraft har jeg, så jeg kunde holde ut, og hvad blir enden med mig, så jeg kunde være tålmodig?

¹¹Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

¹²Er da min kraft som stenens kraft? Eller er mitt kjøtt av kobber?

¹²Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

¹³Er jeg da ikke aldeles hjelpeløs? Er ikke all utsikt til frelse fratatt mig?

¹³Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

¹⁴Den ulykkelige burde møte kjærlighet hos sin venn, selv om han opgir frykten for den Allmektige.

¹⁴На оскърбения [трябва да се покаже] съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

¹⁵Men mine brødre har sviktet som en bekk, som strømmer hvis vann skyller over,

¹⁵Братята ми [ме] измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

¹⁶som er grumset av is, og som det skjuler sig sne i;

¹⁶Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

¹⁷men på den tid de treffes av solens glød, tørkes de ut; når det blir hett, svinner de bort.

¹⁷Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

¹⁸Karavaner som er på veien til dem, bøier av; de drar op i ørkenen og omkommer.

¹⁸Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

¹⁹Temas karavaner speidet efter dem, Sjebas reisefølger satte sitt håp til dem;

¹⁹Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

²⁰de blev til skamme, fordi de stolte på dem; de kom dit og blev skuffet.

²⁰Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

²¹Således er I nu blitt til intet; I ser ulykken og blir redde.

²¹Сега и вие сте [така] никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

²²Har jeg vel bedt eder at I skulde gi mig noget eller bruke noget av eders gods til beste for mig,

²²Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

²³at I skulde frelse mig av fiendens hånd og løskjøpe mig fra voldsmenn?

²³Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

²⁴Lær mig, så skal jeg tie, og vis mig hvori jeg har faret vill!

²⁴Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

²⁵Hvor kraftige er ikke rettsindige ord! Men hvad gagn er det i en refselse fra eder?

²⁵Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

²⁶Tenker I på å refse ord? Ord av en fortvilet mann hører jo vinden til.

²⁶Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

²⁷Endog om en farløs kunde I kaste lodd og kjøpslå om eders venn.

²⁷Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали [яма] на неприятеля си.

²⁸Men gjør nu så vel å se på mig! Skulde jeg vel ville lyve eder midt op i ansiktet?

²⁸Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане [явно] пред вас ако аз лъжа

²⁹Vend om, la det ikke skje urett! Vend om, jeg har ennu rett i dette.

²⁹Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

³⁰Er det urett på min tunge, eller skulde min gane ikke merke hvad som er ondt?

³⁰Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?