¹Da tok Elifas fra Teman til orde og sa:

¹Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

²Svarer vel en vis mann med en kunnskap som bare er vind, og fyller han sitt indre med stormvær?

²Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

³Vil han vel forsvare sin sak med ord som ikke nytter, og med tale hvormed han intet utretter?

³С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

⁴Du nedbryter endog gudsfrykten og svekker andakten for Guds åsyn;

⁴Наистина ти унищожаваш страха [от Бога], И намаляваш моленето пред Него.

⁵for din synd legger ordene i din munn, og du velger falske menns tale.

⁵Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

⁶Din egen munn domfeller dig, ikke jeg; dine leber vidner mot dig.

⁶Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

⁷Blev du født først av alle mennesker, eller kom du til verden før alle haugene var til?

⁷Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

⁸Har du vært tilhører i Guds lønnlige råd og der tilranet dig visdom?

⁸Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

⁹Hvad vet du som vi ikke vet? Hvad forstår du som er ukjent for oss?

⁹Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

¹⁰Det er blandt oss en som er både gammel og gråhåret, rikere på dager enn din far.

¹⁰Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

¹¹Er Guds trøsteord for lite for dig, og et ord som er talt i saktmodighet til dig?

¹¹Божиите утешения и меките [Му] към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

¹²Hvorfor lar du dig rive med av ditt hjerte, og hvorfor gnistrer dine øine? -

¹²Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

¹³siden du vender din vrede mot Gud og lar ordene strømme fra din munn.

¹³Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш [такива] думи из устата си?

¹⁴Hvad er et menneske, at han skulde være ren, og en som er født av en kvinne, at han skulde være rettferdig?

¹⁴Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

¹⁵Endog på sine hellige stoler han ikke, og himlene er ikke rene i hans øine,

¹⁵Ето, на светите Си [ангели] Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

¹⁶langt mindre da en vederstyggelig, en fordervet, en mann som drikker urett som vann*. / {* d.e. er like så begjærlig efter å gjøre urett som den tørstige er efter vann.}

¹⁶Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

¹⁷Jeg vil kunngjøre dig noget, hør på mig! Hvad jeg har sett, det vil jeg fortelle,

¹⁷Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

¹⁸det som vise menn forkynner og ikke har dulgt, det som de mottok fra sine fedre,

¹⁸(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, [Както бяха чули] от бащите си;

¹⁹til hvem landet alene var gitt, og blandt hvem ingen fremmed hadde draget igjennem.

¹⁹На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

²⁰En ugudelig lever i angst alle sine dager, og få i tall er de år som er gjemt for voldsmannen.

²⁰Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

²¹Redselstoner lyder i hans ører; midt i freden kommer ødeleggeren over ham.

²¹Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

²²Han tror ikke han skal komme tilbake fra mørket, og han er utsett til å falle for sverdet.

²²Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

²³Han flakker om efter brød og spør: Hvor er det å finne? Han vet at en mørkets dag står ferdig ved hans side .

²³Скита се да [търси] хляб, [казвайки]: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

²⁴Nød og trengsel forferder ham; den overvelder ham, lik en stridsrustet konge,

²⁴Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

²⁵fordi han rakte ut sin hånd mot Gud og våget å trosse den Allmektige,

²⁵Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

²⁶stormet frem mot ham med opreist nakke, med sine skjolds tette tak,

²⁶Спусна се на Него с [корав] врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

²⁷fordi han dekket sitt ansikt med sin fedme og la fett på sin lend

²⁷Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

²⁸og bodde i ødelagte byer, i hus hvor ingen skulde bo, og som var bestemt til å bli grusdynger.

²⁸Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

²⁹Han blir ikke rik, og hans gods varer ikke ved, og hans grøde luter ikke mot jorden.

²⁹Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

³⁰Han slipper ikke ut av mørket; ildslue skal tørke hans kvister, og han skal komme bort ved hans* munns ånde. / {* Guds. JBS 4, 9. JES 11, 4.}

³⁰Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на [Божиите] уста ще бъде завлечен.

³¹Ei sette han sin lit til det som forgjengelig er! Da narrer han sig selv, for bare forgjengelighet blir hans vederlag.

³¹Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

³²Før hans dag kommer, blir det opfylt, og hans gren grønnes ikke.

³²Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

³³Han blir som et vintre som mister sine druer før de er modne, og som et oljetre som feller sine blomster;

³³Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

³⁴for den gudløses hus er ufruktbart, og ild fortærer deres telter som lar sig underkjøpe.

³⁴Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

³⁵De undfanger ulykke og føder nød, og deres morsliv fostrer svik.

³⁵Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.