¹Min ånd* er brutt, mine dager utslukket; bare graver har jeg for mig. {* livskraft.}

¹Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът [чака].

²Sannelig, spott omgir mig på alle kanter, og mitt øie må dvele ved deres trettekjære ferd.

²Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

³Så sett nu et pant, gå i borgen for mig hos dig selv! Hvem skulde ellers gi mig håndslag*? / {* d.e. gå i borgen for mig, OSP 6, 1; 11, 15.}

³Дай, моля[, поръчителство]; стани ми поръчител при Себе Си; Кой [друг] би дал ръка на мене,

⁴Du har jo lukket deres hjerte for innsikt; derfor vil du ikke la dem vinne.

⁴Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

⁵Den som forråder venner, så de blir til bytte*, hans barns øine skal tæres bort. / {* for sine forfølgere.}

⁵Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

⁶Jeg er satt til et ordsprog for folk; jeg er en mann som blir spyttet i ansiktet.

⁶Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

⁷Mitt øie er sløvt av gremmelse, og alle mine lemmer er som en skygge.

⁷Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми [телесни] части [станаха] като сянка.

⁸Rettskafne forferdes over dette, og den skyldfrie harmes over den gudløse;

⁸Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

⁹men den rettferdige holder fast ved sin vei, og den som har rene hender, får enn mere kraft.

⁹А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

¹⁰Men I - kom bare igjen alle sammen! Jeg finner dog ikke nogen vismann blandt eder.

¹⁰А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

¹¹Mine dager er faret forbi, mine planer sønderrevet - mitt hjertes eiendom!

¹¹Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

¹²Natt gjør de til dag, lyset, sier de, er nærmere enn det mørke som ligger like for mig.

¹²Нощта [скоро] ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

¹³Når jeg håper på dødsriket som mitt hus, reder i mørket mitt leie,

¹³Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

¹⁴roper til graven: Du er min far, til makken: Du er min mor og min søster,

¹⁴Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

¹⁵hvor er da mitt håp? Mitt håp - hvem øiner det?

¹⁵То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

¹⁶Til dødsrikets bommer farer de* ned, på samme tid som jeg går til hvile i støvet. / {* mine forhåpninger.}

¹⁶При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.