¹Men nu ler de av mig, de som er yngre av år enn jeg, hvis fedre jeg aktet så ringe at jeg ikke vilde sette dem blandt mine fehunder.

¹Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

²Hvad hjelp kunde jeg også ha av dem, de som har mistet all manndomskraft?

²Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

³De er uttæret av nød og sult; de gnager på den tørre mo, som allerede igår var ørk og øde;

³От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

⁴de plukker melde innunder buskene, og gyvelbuskens røtter er deres brød.

⁴Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

⁵Fra menneskenes samfund jages de ut; folk roper efter dem som efter tyver.

⁵Бяха изпъдени измежду [човеците], Които викаха подир тях като подир крадци.

⁶I fryktelige kløfter må de bo, i huler i jord og berg.

⁶Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

⁷Mellem buskene skriker de, i neslekratt samler de sig,

⁷Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

⁸barn av dårer og æreløse folk, pisket ut av landet.

⁸Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

⁹Og nu er jeg blitt til en spottesang og et ordsprog for dem.

⁹А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

¹⁰De avskyr mig, holder sig langt borte fra mig, og mitt ansikt sparer de ikke for spytt;

¹⁰Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

¹¹for de har løst sine tøiler og ydmyket mig, og bislet har de kastet av for mine øine.

¹¹Тъй като [Бог] е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

¹²Ved min høire side reiser deres yngel sig; mine føtter støter de bort og legger sine ulykkesveier mot mig.

¹²Отдясно въстават [тия] изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

¹³De bryter op min sti, de gjør hvad de kan for å ødelegge mig, de som selv ingen hjelper har.

¹³Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

¹⁴Som gjennem en vid revne kommer de; gjennem nedstyrtende murer velter de sig frem.

¹⁴Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се [върху мене].

¹⁵Redsler har vendt sig mot mig, som stormen forfølger de min ære, og som en sky er min velferd faret bort.

¹⁵Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

¹⁶Og nu utøser min sjel sig i mig; trengsels dager holder mig fast.

¹⁶И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

¹⁷Natten gjennemborer mine ben, så de faller av, og min verk og pine hviler ikke.

¹⁷През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

¹⁸Ved Guds store kraft er det blitt slik med mig at min klædning ikke er til å kjenne igjen; den henger tett omkring mig som kraven på min underkjortel.

¹⁸[Само] с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

¹⁹Han har kastet mig ut i skarnet, så jeg er blitt lik støv og aske.

¹⁹[Бог] ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

²⁰Jeg skriker til dig, men du svarer mig ikke; jeg står der, og du bare ser på mig.

²⁰Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти [просто] ме поглеждаш.

²¹Du er blitt grusom mot mig, med din sterke hånd forfølger du mig.

²¹Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

²²Du løfter mig op i stormen, du lar mig fare avsted, og du lar mig forgå i dens brak;

²²Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

²³for jeg vet at du fører mig til døden, til den bolig hvor alt levende samles.

²³Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

²⁴Dog, rekker ikke mennesket ut sin hånd når alt synker i grus? Skriker han ikke om hjelp når han er kommet i ulykke?

²⁴Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

²⁵Gråt jeg ikke selv over den som hadde hårde dager? Sørget ikke min sjel over den fattige?

²⁵Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

²⁶For jeg ventet godt, men det kom ondt; jeg håpet på lys, men det kom mørke.

²⁶Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

²⁷Mine innvoller koker og er ikke stille; trengsels dager er kommet over mig.

²⁷Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

²⁸Sort går jeg omkring, men ikke av solens hete; midt iblandt folk reiser jeg mig og roper om hjelp.

²⁸Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

²⁹Jeg er blitt en bror av sjakaler og en stallbror av strutser.

²⁹Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

³⁰Min hud er sort og faller av mig, og mine ben er brent av hete.

³⁰Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

³¹Og min citar er blitt til sorg, og min fløite til gråt og klage.

³¹[Затова] арфата ми [се измени] в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.