¹En pakt hadde jeg gjort med mine øine, at jeg ikke skulde se på en jomfru.

¹Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

²Hvad lodd vilde jeg ellers få av Gud i himmelen, eller hvad arv av den Allmektige i det høie?

²Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

³Rammer ikke fordervelse den urettferdige, og ulykke dem som gjør det onde?

³Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

⁴Ser ikke han mine veier, og teller han ikke alle mine skritt?

⁴Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

⁵Dersom jeg har faret frem med falskhet, og min fot har hastet til svik

⁵Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

⁶- la Gud veie mig på rettferds vektskål, og han skal se at jeg er uten skyld -

⁶([Но] нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

⁷dersom mine skritt har bøid av fra veien, og mitt hjerte har fulgt mine øine, og dersom der er nogen flekk på mine hender,

⁷Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

⁸gid da en annen må ete det jeg har sådd, og gid det jeg har plantet, må rykkes op med rot!

⁸То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

⁹Dersom mitt hjerte har latt sig dåre for en kvinnes skyld, og jeg har luret ved min næstes dør,

⁹Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

¹⁰gid da min hustru må male korn* for en annen, og andre menn bøie sig over henne! / {* 2MO 11, 5.}

¹⁰То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

¹¹For slikt er en skjenselsdåd, det er en misgjerning, hjemfalt til dom;

¹¹Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

¹²det er en ild som fortærer like til avgrunnen; alt mitt gods skulde den gjøre ende på.

¹²Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

¹³Har jeg krenket min træls og min trælkvinnes rett, når de hadde nogen trette med mig?

¹³Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

¹⁴Hvad skulde jeg da gjøre om Gud stod op, og hvad skulde jeg svare ham om han gransket saken?

¹⁴То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¹⁵Har ikke han som skapte mig i mors liv, skapt også dem, og har ikke en og den samme dannet oss i mors liv?

¹⁵Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

¹⁶Har jeg nektet fattigfolk det de ønsket, og latt enkens øine tæres bort?

¹⁶Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

¹⁷Har jeg ett mitt brød alene, så den farløse ikke fikk ete av det?

¹⁷Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

¹⁸Nei, fra min ungdom av vokste han op hos mig som hos en far, og fra min mors liv av førte jeg henne* ved hånden. / {* enken, JBS 31, 16.}

¹⁸(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

¹⁹Har jeg kunnet se en ulykkelig uten klær eller en fattig uten et plagg å ha på sig?

¹⁹Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

²⁰Måtte ikke hans lender velsigne mig, fordi han fikk varme sig med ull av mine får?

²⁰И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

²¹Har jeg løftet min hånd mot den farløse, fordi jeg var viss på å få medhold i retten?

²¹Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

²²Gid da min skulder må falle fra sitt ledd, og min arm bli brutt løs fra sin skål!

²²То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

²³For Guds straff fylte mig med redsel, og mot hans velde maktet jeg intet.

²³Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

²⁴Har jeg satt mitt håp til gullet og sagt til gullklumpen: Du er min tillit?

²⁴Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

²⁵Har jeg gledet mig fordi min rikdom blev stor, og fordi min hånd vant mig meget gods?

²⁵Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

²⁶Når jeg så sollyset, hvorledes det strålte, og månen, hvor herlig den skred frem,

²⁶Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

²⁷blev da mitt hjerte dåret i lønndom, så jeg sendte dem håndkyss*? / {* så jeg gjorde mig skyldig i avgudsdyrkelse.}

²⁷Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

²⁸Nei, også det vilde være en misgjerning, hjemfalt til dom; for da hadde jeg fornektet Gud i det høie.

²⁸И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

²⁹Har jeg gledet mig ved min fiendes uferd og jublet når ulykken rammet ham?

²⁹Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

³⁰Nei, jeg tillot ikke min munn å synde ved å forbanne ham og ønske ham døden.

³⁰(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

³¹Må ikke mine husfolk vidne at enhver fikk mette sig ved mitt bord?

³¹Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

³²Aldri måtte en fremmed ligge utenfor mitt hus om natten; jeg åpnet mine dører for den veifarende.

³²(Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

³³Har jeg, som mennesker pleier, skjult mine synder og dulgt min misgjerning i min barm,

³³Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

³⁴fordi jeg fryktet den store mengde og var redd for de fornemme slekters forakt, så jeg tidde stille og ikke gikk ut av min dør?

³⁴Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

³⁵Å, om jeg hadde nogen som vilde høre på mig! Se, her er min underskrift*, la den Allmektige svare mig! Å, om jeg hadde det skrift min motpart har satt op! / {* mitt underskrevne innlegg i saken.}

³⁵(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето [виж] тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И [да имах акта] {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

³⁶Sannelig, jeg skulde ta det på min skulder, jeg skulde feste det til mitt hode som en krone;

³⁶Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

³⁷jeg skulde gjøre ham regnskap for alle mine skritt, som en fyrste skulde jeg møte ham.

³⁷Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да [се] приближа при него-);

³⁸Dersom min aker skriker over mig, og alle dens furer gråter,

³⁸Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

³⁹dersom jeg har fortæret dens grøde uten betaling og utslukket dens eiers liv,

³⁹Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

⁴⁰gid det da må vokse torner på min aker istedenfor hvete og ugress istedenfor bygg! Her ender Jobs ord.

⁴⁰Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.