¹Men hør nu, Job, på min tale og lytt til alle mine ord!

¹Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

²Se, jeg har åpnet mine leber, allerede taler min tunge i min munn.

²Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

³Ærlige og opriktige er mine ord, og hvad jeg vet, skal mine leber uttale likefrem.

³Думите ми ще бъдат [според] правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

⁴Guds Ånd har skapt mig, og den Allmektiges ånde holder mig live.

⁴Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

⁵Hvis du kan, så svar mig! Rust dig mot mig, tred frem!

⁵Ако можеш, отговори ми; Опълчи се [с думите си] пред мене та застани.

⁶Se, jeg er din like for Gud, også jeg er dannet av ler.

⁶Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.

⁷Redsel for mig skal ikke overvelde dig, og min myndighet ikke tynge dig.

⁷Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

⁸Sannelig, du har sagt i mitt nærvær, så lød dine ord som jeg hørte:

⁸Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите [ти, като казваше:]

⁹Ren er jeg, uten brøde, plettfri er jeg og fri for misgjerning;

⁹Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;

¹⁰men Gud søker grunn til fiendskap mot mig, han akter mig for sin uvenn;

¹⁰Ето, [Бог] намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

¹¹han setter mine føtter i stokken og vokter på alle mine veier.

¹¹Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

¹²Nei, i dette har du ikke rett, svarer jeg dig; Gud er jo større enn et menneske.

¹²Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

¹³Hvorfor går du i rette med ham? Han svarer jo ikke et eneste ord.

¹³Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

¹⁴Men én gang taler Gud, ja to ganger hvis mennesket ikke akter på det.

¹⁴Защото [сигурно] Бог говори веднъж и дваж, [Само че човекът] не внимава.

¹⁵I drøm, i nattlig syn, når dyp søvn faller på menneskene, når de slumrer på sitt leie,

¹⁵В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

¹⁶da åpner han deres ører og trykker sitt segl på advarselen til dem,

¹⁶Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

¹⁷for å få mennesket til å la sin gjerning fare og for å utrydde overmotet hos mannen,

¹⁷За да отвърне човека [от] намерението [му], И да извади гордостта из човека;

¹⁸for å berge hans sjel fra graven og hans liv fra å rammes av det drepende spyd.

¹⁸Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

¹⁹Mennesket tuktes også med smerter på sitt leie, og en stadig uro går gjennem marg og ben.

¹⁹Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,

²⁰Han vemmes ved brød og hans sjel ved lekker mat.

²⁰Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

²¹Hans kjøtt tæres bort, så en ikke ser det mere, og hans ben, som en før ikke så, ligger bare;

²¹Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

²²hans sjel kommer nær til graven og hans liv til dødens engler.

²²Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

²³Er det da hos ham en engel, en tolk, en av tusen, som forkynner mennesket dets rette vei,

²³Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

²⁴da ynkes Gud over ham og sier: Fri ham fra å fare ned i graven! Jeg har fått løsepenger.

²⁴И ако [Бог] му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп [за него, -]

²⁵Hans kropp blir da frodigere enn i ungdommen, han blir atter som i sin ungdoms dager.

²⁵Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

²⁶Han beder til Gud, og han er ham nådig; han ser Guds åsyn med jubel, og han gir mennesket dets rettferdighet tilbake.

²⁶Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

²⁷Han synger for menneskene og sier: Jeg hadde syndet og gjort det rette kroket, men han gjengjeldte mig det ikke;

²⁷Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде [според греха ми;]

²⁸han har fridd min sjel fra å fare ned i graven, og mitt liv ser lyset med lyst.

²⁸Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

²⁹Se, alt dette gjør Gud to ganger, ja tre, mot en mann

²⁹Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

³⁰for å frelse hans sjel fra graven, så han omstråles av de levendes lys.

³⁰За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

³¹Gi akt, Job, hør på mig! Ti, så jeg får tale.

³¹Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

³²Har du ord, så svar mig, tal! Jeg vil gjerne gi dig rett.

³²Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

³³Hvis ikke, så hør du på mig! Ti, så jeg får lære dig visdom.

³³Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.