¹Og Elihu tok atter til orde og sa:

¹И Елиу пак проговаряйки рече:

²Hør mine ord, I vise, og lån mig øre, I forstandige!

²Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

³Øret prøver jo ord, likesom ganen smaker mat.

³Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

⁴La oss velge det som er rett; la oss sammen søke å finne ut hvad der er godt!

⁴Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

⁵Job har jo sagt: Jeg er rettferdig, og Gud har tatt min rett fra mig;

⁵Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

⁶tross min rett skal jeg være en løgner; en drepende pil har rammet mig, enda der ingen brøde er hos mig.

⁶Въпреки правото ми [считан] съм [за] лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

⁷Hvem er en mann som Job, han som drikker bespottelse som vann* / {* JBS 15, 16.}

⁷Кой човек е като Иова, Който укорява [Бога], както пие вода,

⁸og gir sig i lag med dem som gjør ondt, og søker omgang med ugudelige menn?

⁸И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

⁹For han har sagt: En mann har intet gagn av at han holder vennskap med Gud.

⁹Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

¹⁰Derfor, I forstandige, hør på mig! Det være langt fra Gud å gjøre noget syndig og fra den Allmektige å være urettferdig!

¹⁰Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

¹¹Han lønner mennesket efter dets gjerninger og gjengjelder mannen efter hans ferd.

¹¹Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

¹²Ja sannelig, Gud gjør ikke noget syndig, og den Allmektige forvender ikke retten.

¹²Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

¹³Hvem har overgitt jorden til hans varetekt, og hvem har overlatt hele jorderike til ham?

¹³Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

¹⁴Dersom han bare vilde tenke på sig selv og dra sin Ånd og sin ånde til sig igjen,

¹⁴Ако прилепи Той сърцето Си [само] към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си,

¹⁵da skulde alt kjød opgi ånden på én gang, og mennesket bli til støv igjen.

¹⁵То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

¹⁶Men gi nu akt og hør på dette, lytt nøye til mine ord!

¹⁶Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

¹⁷Kan vel en som hater retten, være hersker? Eller tør du fordømme den Rettferdige, den Mektige?

¹⁷Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

¹⁸Sier vel nogen til en konge: Din niding, eller til en fyrste: Du ugudelige?

¹⁸Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

¹⁹Gud tar jo ikke parti for fyrster og akter ikke en rik høiere enn en fattig? De er jo alle hans henders verk.

¹⁹Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

²⁰I et øieblikk dør de, midt om natten; folket raver og forgår, og den mektige rykkes bort, ikke ved menneskehånd.

²⁰В една минута умират - да! в полунощ; Людете [им] се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка.

²¹For hans øine vokter på hver manns veier, og han ser alle hans skritt;

²¹Защото очите на [Бога] са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

²²det finnes intet mørke og ingen dødsskygge hvor de som gjør ondt kan skjule sig;

²²Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

²³Gud har ikke nødig å gi lenge akt på en mann før han må møte for Guds dom.

²³Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

²⁴Han knuser de mektige uten å granske deres sak og setter så andre i deres sted.

²⁴Без [дълго] изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

²⁵Ja, han kjenner deres gjerninger, og han slår dem ned om natten så de går til grunne.

²⁵Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

²⁶Han tukter dem som ugjerningsmenn, på et sted hvor alle kan se det;

²⁶Удря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители,

²⁷for derfor vek de bort fra ham og aktet ikke på nogen av hans veier,

²⁷Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

²⁸forat de skulde la de fattiges skrik komme for ham, forat han skulde høre de undertryktes rop.

²⁸Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

²⁹Lar han være å skride inn, hvem tør da fordømme ham? Skjuler han sitt åsyn, hvem får da se ham? Både med et folk og med et enkelt menneske gjør han jo således,

²⁹И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично [да ли е сторено това] спрямо народ или спрямо един човек, -

³⁰forat et gudløst menneske ikke skal herske, forat det ikke skal være snarer for folket.

³⁰За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

³¹For har vel et slikt menneske nogensinne sagt til Gud: Jeg har vært overmodig, jeg vil herefter ikke gjøre det som ondt er;

³¹Защото, ако някой каже на Бога: Понесох [наказание] без да съм сторил зло;

³²det jeg ikke ser, det må du lære mig; har jeg gjort urett, så vil jeg ikke gjøre det mere?

³²Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

³³Skulde han vel gjengjelde efter ditt tykke? Du har jo klandret ham*. Så må du velge og ikke jeg, og hvad du vet, får du si. / {* nemlig for hans gjengjeldelse.}

³³То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, [казва Бог], а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

³⁴Forstandige menn vil si til mig, ja hver vismann som hører på mig:

³⁴Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, [ще каже:]

³⁵Job taler uten skjønnsomhet, og hans ord er ikke forstandige.

³⁵Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

³⁶Gid Job måtte bli prøvd uavlatelig, fordi han har svart på onde menneskers vis!

³⁶Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

³⁷For til sin synd legger han brøde; her iblandt oss klapper han i hendene* og bruker mange ord om Gud. / {* d.e. han håner; JBS 27, 23.}

³⁷Защото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.