¹Og Elihu blev ved og sa:

¹И Елиу продължавайки рече:

²Vent litt på mig, så jeg kan få sagt dig min mening! For ennu er der noget å si til forsvar for Gud.

²Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

³Jeg vil hente min kunnskap langt borte fra, og jeg vil vise at min skaper har rett.

³Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;

⁴For sannelig, mine ord er ikke falske; en mann med fullkommen kunnskap har du for dig.

⁴Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

⁵Se, Gud er sterk, men han akter ikke nogen ringe; han er sterk i forstandens kraft.

⁵Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

⁶Han lar ikke en ugudelig leve, og de undertrykte hjelper han til deres rett.

⁶Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

⁷Han tar ikke sine øine fra de rettferdige, og hos konger på tronen lar han dem sitte all deres tid høit hedret.

⁷Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

⁸Og om de blir bundet med lenker og fanget i ulykkens snarer,

⁸А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

⁹så vil han dermed foreholde dem deres gjerninger, deres synder, at de viste sig gjenstridige,

⁹Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

¹⁰og åpne deres øre for advarselen og formane dem til å vende om fra det onde.

¹⁰Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

¹¹Om de da hører og tjener ham, så får de leve sine dager i lykke og sine år i herlighet og glede.

¹¹И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

¹²Hører de ikke, da skal de gjennembores av spydet og omkomme i sin uforstand.

¹²Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

¹³Men mennesker med gudløst sinn huser vrede; de roper ikke til Gud når han legger dem i bånd*. / {* JBS 36, 8.}

¹³А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат [към Бога] за помощ когато ги връзва;

¹⁴De dør i ungdommen, og deres liv ender som tempel-bolernes*. / {* 1KG 14, 24.}

¹⁴Те умират в младост, И животът им [угасва] между мръсните.

¹⁵Han frelser de ulykkelige ved deres ulykke og åpner deres øre ved trengselen.

¹⁵Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

¹⁶Også dig lokker han ut av trengselens svelg til en åpen plass hvor det ikke er trangt; og ditt bord skal være fullt av fete retter.

¹⁶И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

¹⁷Men er du full av den ugudeliges brøde, så skal brøde og dom følges at.

¹⁷Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; [Затова] съдбата и правосъдието те хващат,

¹⁸La bare ikke vrede lokke dig til spott, og la ikke den store bot* lokke dig på avvei! / {* d.e. den store trengsel Gud har pålagt dig for dine synders skyld.}

¹⁸Внимавай да не би жегата [на страданията ти] да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

¹⁹Kan vel ditt skrik fri dig ut av trengsel, og kan vel alt ditt strev og slit utrette det?

¹⁹Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

²⁰Stund ikke efter natten, den natt da hele folkeslag blåses bort fra sitt sted!

²⁰Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

²¹Vokt dig, vend dig ikke til synd! For det har du mere lyst til enn til å lide.

²¹Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

²²Se, Gud er ophøiet i sin kraft; hvem er en læremester som han?

²²Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

²³Hvem har foreskrevet ham hans vei, og hvem kan si: Du gjorde urett?

²³Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

²⁴Kom i hu at du ophøier hans gjerning, den som menneskene har sunget om!

²⁴Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

²⁵All verden ser på den med lyst; menneskene skuer den langt borte fra.

²⁵В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

²⁶Se, Gud er stor, og vi forstår ham ikke; hans års tall er uutgrundelig;

²⁶Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

²⁷han drar vanndråper op til sig, og av tåken siler regnet ned;

²⁷Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

²⁸fra skyene strømmer det og drypper ned over mange mennesker.

²⁸Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

²⁹Kan også nogen forstå hvorledes skyene breder sig ut, hvorledes det braker fra hans telt*? / {* d.e. skyene.}

²⁹Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или [се произвеждат] гърмежите на скинията Му?

³⁰Se, han breder ut sitt lys omkring sig og dekker det med havets røtter.* / {* d.e. skyer som stiger op av havets dyp.}

³⁰Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

³¹For således straffer han folkeslag, men gir også føde i overflod.

³¹(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

³²Han dekker sine hender med lys og byder det å fare ut mot fienden.

³²Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

³³Hans tordenbrak bærer bud om ham; endog feet varsler når han rykker frem.

³³Шумът й известява за това, И добитъкът - за [пламъка], който възлиза.