¹Ja, over dette forferdes mitt hjerte og hopper i mitt bryst.

¹Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

²Hør, hør braket av hans røst og det drønn som går ut av hans munn!

²Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

³Under hele himmelen lar han det fare, og han sender sitt lys til jordens ytterste ender.

³Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

⁴Efterpå brøler røsten, han tordner med sin veldige røst; han holder ikke lynene tilbake når hans røst lar sig høre.

⁴След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

⁵Gud tordner underfullt med sin røst; han gjør storverk, og vi forstår dem ikke.

⁵Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

⁶Han sier til sneen: Fall til jorden! - og likeså til skyllregnet, sitt sterke skyllregn.

⁶Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

⁷Hvert menneskes hånd forsegler han*, forat alle mennesker som han har skapt, må komme til å kjenne ham. / {* d.e. han gjør det umulig for mennesket å utføre sitt arbeid på marken.}

⁷Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата [Му].

⁸Da går de ville dyr inn i sine huler, og de holder sig i sine hi.

⁸Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

⁹Fra Sydens innerste kammer kommer storm, og med nordenvinden kommer kulde.

⁹От помещението си иде бурята, И студът от [ветровете] що разпръскват [облаците].

¹⁰Av Guds ånde kommer is, og brede vann bindes.

¹⁰Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

¹¹Med væte fyller han skyen, og han spreder sine lynskyer,

¹¹Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

¹²og de svinger hit og dit, efter som han leder dem, forat de skal utføre alt det han byder dem, over den vide jord;

¹²Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

¹³enten til tukt, når det er til gagn for hans jord, eller til velsignelse lar han dem komme.

¹³Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

¹⁴Vend ditt øre til dette, Job! Stå stille og gi akt på Guds under!

¹⁴Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

¹⁵Forstår du hvorledes Gud styrer dem og lar sine skyers lyn blinke frem?

¹⁵Разбираш ли как им налага Бог [волята Си]. И прави светкавицата да свети от облака Му?

¹⁶Forstår du hvorledes skyene svever om i luften, forstår du den Allvitendes under,

¹⁶Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

¹⁷du hvis klær blir varme når jorden ligger og dormer i sønnenvind?

¹⁷Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния [вятър].

¹⁸Kan du med ham spenne ut himmelen, så fast som et speil av støpt metall?

¹⁸Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

¹⁹Lær oss hvad vi skal si til ham! Vi kan ikke fremføre noget for bare mørke.

¹⁹Научи ни що да Му кажем, [Защото] поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим [думите си].

²⁰Skal det fortelles ham at jeg vil tale med ham? Har nogen sagt at han ønsker sin egen undergang?

²⁰Ще Му се извести ли, че желая да говоря, [Като зная че], ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

²¹Og nu, menneskene ser ikke lyset, enda det skinner klart på himmelen, og en vind er faret frem og har renset den.

²¹И сега [човеците] не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

²²Fra Norden kommer gull; om Gud er der en forferdende herlighet.

²²Та е дошло златозарно сияние от север; [А как ще погледнат на] Бога, у Когото е страшна слава!

²³Den Allmektige finner vi ikke, han som er så stor i makt; men retten og den strenge rettferdighet krenker han ikke.

²³Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

²⁴Derfor frykter menneskene ham; men han enser ikke nogen selvklok mann.

²⁴Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.