¹Og Herren svarte Job ut av et stormvær og sa:

¹Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

²Hvem er han som formørker mitt råd med ord uten forstand?

²Кой е тогава този, който помрачава [Моя] съвет С неразумни думи?

³Nuvel, omgjord dine lender som en mann! Så vil jeg spørre dig, og du skal lære mig.

³Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.

⁴Hvor var du da jeg grunnfestet jorden? Si frem hvis du vet det!

⁴Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

⁵Hvem fastsatte vel dens mål? Vet du det? Eller hvem spente målesnor ut over den?

⁵Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв [за мерене] по нея?

⁶Hvor blev dens støtter rammet ned, eller hvem la dens hjørnesten,

⁶На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

⁷mens alle morgenstjerner jublet, og alle Guds sønner ropte av fryd?

⁷Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

⁸Og hvem lukket for havet med dører, da det brøt frem og gikk ut av mors liv,

⁸Или [кой] затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

⁹da jeg gjorde skyer til dets klædebon og skodde til dets svøp

⁹Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

¹⁰og merket av en grense for det og satte bom og dører

¹⁰И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

¹¹og sa: Hit skal du komme og ikke lenger, her skal dine stolte bølger legge sig?

¹¹И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

¹²Har du i dine dager befalt morgenen å bryte frem, har du vist morgenrøden dens sted,

¹²Откак [започнаха] дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

¹³forat den skulde gripe fatt i jordens ender, og de ugudelige rystes bort fra den?

¹³За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

¹⁴Jorden tar da form likesom ler under seglet, og tingene treder frem som et klædebon,

¹⁴Та да се преобразува тя, както глина под печат, И [всичко] да изпъква като че ли в облекло,

¹⁵og de ugudelige unddras sitt lys*, og den løftede arm knuses. / {* d.e. mørket; JBS 24, 17.}

¹⁵А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

¹⁶Er du kommet til havets kilder, og har du vandret på dypets bunn?

¹⁶Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

¹⁷Har dødens porter vist sig for dig, og har du sett dødsskyggens porter?

¹⁷Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

¹⁸Har du sett ut over jordens vidder? Si frem dersom du kjenner alt dette!

¹⁸Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

¹⁹Hvor er veien dit hvor lyset bor? Og mørket - hvor er dets sted,

¹⁹Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

²⁰så du kunde hente det frem til dets område, så du kjente stiene til dets hus?

²⁰За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

²¹Du vet det vel; dengang blev du jo født, og dine dagers tall er stort.

²¹[Без съмнение], ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

²²Er du kommet til forrådskammerne for sneen, og har du sett forrådshusene for haglet,

²²Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

²³som jeg har opspart til trengselens tid, til kampens og krigens dag?

²³Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

²⁴Hvad vei følger lyset når det deler sig, og østenvinden når den spreder sig over jorden?

²⁴Що е пътят [за мястото, гдето] се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

²⁵Hvem har åpnet renner for regnskyllet og vei for lynstrålen

²⁵Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,

²⁶for å la det regne over et øde land, over en ørken hvor intet menneske bor,

²⁶За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

²⁷for å mette ørk og øde og få gressbunnen til å gro?

²⁷За да насити пустата и запустяла [земя. ]И да направи нежната трева да изникне?

²⁸Har regnet nogen far? Eller hvem har avlet duggens dråper?

²⁸Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

²⁹Av hvis liv er vel isen gått frem, og himmelens rim - hvem fødte det?

²⁹От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

³⁰Vannet blir hårdt som sten, og havets overflate stivner.

³⁰[Когато] водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

³¹Kan du knytte Syvstjernens bånd, eller kan du løse Orions lenker?

³¹Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

³²Kan du føre Dyrekretsens stjernebilleder frem i rette tid, og Bjørnen med dens unger* - kan du styre deres gang? / {* JBS 9, 9.}

³²Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?

³³Kjenner du himmelens lover? Fastsetter du dens herredømme over jorden?

³³Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

³⁴Kan din røst nå op til skyen, så en flom av vann dekker dig?

³⁴Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

³⁵Kan du sende ut lynene, så de farer avsted, så de sier til dig: Se, her er vi?

³⁵Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

³⁶Hvem har lagt visdom i de mørke skyer, eller hvem har lagt forstand i luftsynet?

³⁶Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

³⁷Hvem teller skyene med visdom, og himmelens vannsekker - hvem heller vannet ut av dem,

³⁷Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

³⁸når støvet flyter sammen til en fast masse, og jordklumpene henger fast ved hverandre?

³⁸Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

³⁹Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

⁴⁰Когато седят в рововете си, [И] остават в скривалищата за да причакват?

⁴¹Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?