¹Da tok Elifas fra Teman til orde og sa:

¹Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

²Om en prøvde å tale et ord til dig, vilde du da ta det ille op? Men hvem kan vel holde sine ord tilbake?

²Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

³Du har selv vist mange til rette, og maktløse hender styrket du;

³Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

⁴dine ord reiste den snublende op, og synkende knær gjorde du sterke.

⁴Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

⁵Men nu, når det gjelder dig selv, blir du utålmodig, når det rammer dig, blir du forferdet.

⁵А сега [това] дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

⁶Er ikke din gudsfrykt din tillit, din ulastelige ferd ditt håp?

⁶В страха ти [от Бога] не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

⁷Tenk efter: Hvem omkom uskyldig, og hvor gikk rettskafne til grunne?

⁷Спомни си, моля, кой [някога] е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

⁸Efter det jeg har sett, har de som pløide urett og sådde nød, også høstet det.

⁸До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

⁹De omkom for Guds ånde, og for hans vredes pust blev de til intet.

⁹Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

¹⁰Løvens brøl og dens fryktelige røst hørtes ikke lenger, og ungløvenes tenner blev knust.

¹⁰Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв [замират], И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

¹¹Løven omkom av mangel på rov, og løvinnens unger blev adspredt.

¹¹Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

¹²Og til mig stjal sig et ord; det lød for mitt øre som en hvisken,

¹²Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

¹³under skiftende tanker ved nattlige syner, når dyp søvn faller på menneskene.

¹³Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

¹⁴Frykt og beven kom over mig, så alle mine ben tok til å skjelve.

¹⁴Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

¹⁵Og en ånd fór forbi mitt åsyn; hårene på mitt legeme reiste sig.

¹⁵Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

¹⁶Den blev stående, men jeg skjelnet ikke klart hvorledes den så ut - det var en skikkelse som stod der for mine øine; jeg hørte en stille susen og en røst:

¹⁶Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак [се яви] пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

¹⁷Er et menneske rettferdig for Gud, eller en mann ren for sin skaper?

¹⁷Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

¹⁸Se, på sine tjenere stoler han ikke, og hos sine engler finner han feil*, / {* d.e. ufullkommenhet.}

¹⁸Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

¹⁹hvor meget mere da hos dem som bor i hus av ler, og som har sin grunnvoll i støvet - de som knuses lettere enn møll.

¹⁹Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

²⁰Fra morgen til aften - så er de sønderslått; uten at nogen akter på det, går de til grunne for alltid.

²⁰Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

²¹Blir ikke teltsnoren dradd ut* hos dem? De dør, men ikke i visdom. / {* så deres jordiske telt (2KO 5, 1.) faller sammen.}

²¹Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.