¹Ingen er så djerv at han tør tirre den; hvem tør da sette sig op imot mig?

¹Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

²Hvem gav mig noget først, så jeg skulde gi ham vederlag? Alt under himmelen hører mig til.

²Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

³Jeg vil ikke tie om dens lemmer, om dens store styrke og dens fagre bygning.

³Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

⁴Hvem har dradd dens klædning av? Hvem tør komme innenfor dens dobbelte rad av tenner?

⁴Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

⁵Hvem har åpnet dens kjevers dør? Rundt om dens tenner er redsel.

⁵Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за [забава на] момичетата си?

⁶Stolte er skjoldenes rader; hvert av dem er tillukket som med et fast segl.

⁶Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

⁷De ligger tett innpå hverandre, og ingen luft trenger inn imellem dem.

⁷Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

⁸Det ene skjold henger fast ved det andre; de griper inn i hverandre og skilles ikke at.

⁸Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече [това].

⁹Når den nyser, stråler det frem lys, og dens øine er som morgenrødens øielokk.

⁹Ето, надеждата [да го хване] някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

¹⁰Bluss farer ut av dens gap, gnister spruter frem.

¹⁰Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

¹¹Fra dens nesebor kommer røk som av en gryte som koker over siv.

¹¹Кой Ми е дал по-напред, та да [му] отплатя? [Все що има] под цялото небе е Мое.

¹²Dens ånde tender kull i brand, og luer går ut av dens gap.

¹²Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

¹³På dens hals har styrken sin bolig, og angsten springer foran den.

¹³Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?

¹⁴Dens doglapper sitter fast; de er som støpt på den og rører sig ikke.

¹⁴Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

¹⁵Dens hjerte er fast som sten, fast som den underste kvernsten.

¹⁵[Той] се гордее с наредените [си] люспи, Съединени заедно [като че ли] плътно запечатани;

¹⁶Når den hever sig, gruer helter; av redsel mister de sans og samling.

¹⁶Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

¹⁷Rammes den med sverd, så biter det ikke på den, heller ikke lanse, pil eller kastespyd.

¹⁷Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

¹⁸Den akter jern som strå, kobber som ormstukket tre.

¹⁸Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

¹⁹Buens sønn* jager den ikke på flukt; slyngens stener blir som halm for den. / {* pilen.}

¹⁹Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

²⁰Stridsklubber aktes som halm, og den ler av det susende spyd.

²⁰Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне [над пламнали] тръстики.

²¹På dens buk sitter skarpe skår, den gjør spor i dyndet som efter en treskeslede.

²¹Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

²²Den får dypet til å koke som en gryte; den får havet til å skumme som en salvekokers kjele.

²²На врата му обитава сила, И [всички] заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

²³Efter den lyser dens sti; dypet synes å ha sølvhår.

²³Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

²⁴Det er intet på jorden som er herre over den; den er skapt til ikke å reddes.

²⁴Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

²⁵Alt som er høit, ser den i øiet; den er en konge over alle stolte dyr.

²⁵Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

²⁶Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

²⁷Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

²⁸Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

²⁹Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

³⁰[Като] остри камъни има по долните му части; Простира [като белези от] диканя върху тинята;

³¹Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

³²Остава подир себе си светла диря, [Тъй щото] някой би помислил, че бездната е побеляла [от старост].

³³На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

³⁴Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.