¹Og på den tredje dag var det et bryllup i Kana i Galilea, og Jesu mor var der;

¹На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там.

²men også Jesus og hans disipler var innbudt til bryllupet.

²И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.

³Og da det blev mangel på vin, sa Jesu mor til ham: De har ikke vin.

³И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.

⁴Jesus sa til henne: Hvad har jeg med dig å gjøre, kvinne? Min time er ennu ikke kommet.

⁴А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.

⁵Hans mor sa til tjenerne: Hvad han sier eder, det skal I gjøre.

⁵Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.

⁶Nu stod der, efter jødenes renselsesskikk, seks vannkar av sten, hvert på to eller tre anker.

⁶А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.

⁷Jesus sa til dem: Fyll karene med vann! Og de fylte dem til randen.

⁷Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.

⁸Så sa han til dem: Øs nu op og bær det til kjøkemesteren! Og de bar det til ham.

⁸Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.

⁹Men da kjøkemesteren smakte vannet som var blitt til vin, og ikke visste hvor den kom fra - men tjenerne som hadde øst vannet, de visste det - da kalte kjøkemesteren på brudgommen og sa til ham:

⁹И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:

¹⁰Hver mann setter først den gode vin frem, og når de er blitt drukne, da den ringere; du har gjemt den gode vin til nu.

¹⁰Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.

¹¹Dette sitt første tegn gjorde Jesus i Kana i Galilea og åpenbarte sin herlighet; og hans disipler trodde på ham.

¹¹Това извърши Исус в Кана галилейска [като] начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

¹²Derefter drog han ned til Kapernaum, han selv og hans mor og hans brødre og hans disipler, og der blev de nogen få dager.

¹²След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.

¹³Og jødenes påske var nær, og Jesus drog op til Jerusalem.

¹³И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.

¹⁴Og i templet fant han dem som solgte okser og får og duer, og pengevekslerne som satt der,

¹⁴И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;

¹⁵og han gjorde sig en svepe av rep og drev alle ut av templet, både fårene og oksene, og pengevekslernes penger spilte han, og deres bord veltet han,

¹⁵и направи бич от върви и изпъди всички [тях] от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;

¹⁶og til due-kremmerne sa han: Ta dette bort herfra! gjør ikke min Faders hus til en handelsbod!

¹⁶и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.

¹⁷Men hans disipler kom i hu at det er skrevet: Nidkjærhet for ditt hus skal fortære mig.

¹⁷Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде".

¹⁸Da tok jødene til orde og sa til ham: Hvad for tegn viser du oss, siden du gjør dette?

¹⁸По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?

¹⁹Jesus svarte og sa til dem: Bryt dette tempel ned, og på tre dager skal jeg gjenreise det.

¹⁹В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.

²⁰Da sa jødene: I seks og firti år har det vært bygget på dette tempel, og du vil gjenreise det på tre dager?

²⁰Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?

²¹Men han talte om sitt legemes tempel.

²¹Но Той говореше за храма на тялото Си.

²²Da han nu var opstanden fra de døde, kom hans disipler i hu at han hadde sagt dette, og de trodde Skriften og det ord som Jesus hadde sagt.

²²И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.

²³Mens han nu var i Jerusalem i påsken, på høitiden, trodde mange på hans navn da de så de tegn han gjorde;

²³И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.

²⁴men Jesus selv betrodde sig ikke til dem, fordi han kjente alle,

²⁴Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,

²⁵og fordi han ikke trengte til at nogen skulde vidne om et menneske; for han visste selv hvad som bodde i mennesket.

²⁵и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.