¹Men de usyrede brøds høitid, som kalles påske, var nær;

¹А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

²og yppersteprestene og de skriftlærde søkte råd til å få ryddet ham av veien; for de fryktet for folket.

²И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

³Men Satan fór inn i Judas med tilnavnet Iskariot, som var en av de tolv,

³Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

⁴og han gikk bort og talte med yppersteprestene og høvedsmennene om hvorledes han skulde forråde ham til dem.

⁴и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

⁵Og de blev glade, og lovte å gi ham penger,

⁵И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

⁶og han gav sitt tilsagn og søkte leilighet til å forråde ham til dem uten opstyr.

⁶И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

⁷Så kom de usyrede brøds dag, da påskelammet skulde slaktes.

⁷И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

⁸Og han sendte Peter og Johannes avsted og sa: Gå bort og gjør i stand påskelammet for oss, så vi kan ete det!

⁸И прати [Исус] Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

⁹De sa til ham: Hvor vil du vi skal gjøre det i stand?

⁹А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

¹⁰Han sa til dem: Se, når I kommer inn i byen, skal det møte eder en mann som bærer en krukke vann; følg ham til det hus hvor han går inn,

¹⁰А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

¹¹og si til husbonden: Mesteren sier til dig: Hvor er det herberge der jeg kan ete påskelammet med mine disipler?

¹¹и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

¹²Så skal han vise eder en stor sal med benker og hynder; der skal I gjøre det i stand.

¹²И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

¹³De gikk da avsted, og fant det så som han hadde sagt dem; og de gjorde i stand påskelammet.

¹³И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹⁴Og da timen kom, satte han sig til bords, og apostlene med ham.

¹⁴И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

¹⁵Og han sa til dem: Jeg har hjertelig lengtet efter å ete dette påskelam med eder før jeg lider;

¹⁵И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

¹⁶for jeg sier eder: Jeg skal aldri mere ete det før det er blitt fullkommet i Guds rike.

¹⁶защото ви казвам, че няма [вече] да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

¹⁷Og han tok en kalk, takket og sa: Ta dette og del det mellem eder!

¹⁷И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

¹⁸For jeg sier eder: Fra nu av skal jeg aldri mere drikke av vintreets frukt før Guds rike er kommet.

¹⁸защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

¹⁹Og han tok et brød, takket og brøt det, gav dem og sa: Dette er mitt legeme, som gis for eder; gjør dette til minne om mig!

¹⁹И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

²⁰Likeså kalken, efterat de hadde ett, og sa: Denne kalk er den nye pakt i mitt blod, som utgydes for eder.

²⁰Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

²¹Men se, hans hånd som forråder mig, er med mig over bordet.

²¹Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

²²For Menneskesønnen går vel bort, som bestemt er; men ve det menneske ved hvem han blir forrådt!

²²Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

²³De begynte da å spørre hverandre om hvem av dem det vel kunde være som skulde gjøre denne gjerning.

²³И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

²⁴Det blev også en trette mellem dem om hvem av dem skulde gjelde for å være størst.

²⁴Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

²⁵Da sa han til dem: Kongene hersker over sine folk, og de som bruker makt over dem, kalles deres velgjørere.

²⁵А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

²⁶Så er det ikke med eder; men den største blandt eder skal være som den yngste, og den øverste som den som tjener.

²⁶Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

²⁷For hvem er størst, den som sitter til bords, eller den som tjener? Er det ikke den som sitter til bords? Men jeg er som en tjener iblandt eder.

²⁷Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

²⁸Men I er de som har holdt ut hos mig i mine prøvelser,

²⁸А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

²⁹og jeg tilsier eder riket, likesom min Fader har tilsagt mig det,

²⁹Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

³⁰så I skal ete og drikke ved mitt bord i mitt rike, og sitte på troner og dømme Israels tolv stammer.

³⁰да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

³¹Simon! Simon! se, Satan krevde å få eder i sin vold for å sikte eder som hvete;

³¹[И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска [всички], за да ви пресее като жито;

³²men jeg bad for dig at din tro ikke måtte svikte, og når du engang omvender dig, da styrk dine brødre!

³²но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

³³Men han sa til ham: Herre! med dig er jeg rede til å gå både i fengsel og i død.

³³[Петър] Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

³⁴Da sa han: Jeg sier dig, Peter: Hanen skal ikke gale idag før du tre ganger har nektet at du kjenner mig.

³⁴А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

³⁵Og han sa til dem: Da jeg sendte eder ut uten pung og skreppe og sko, fattedes eder da noget? De sa: Nei, intet.

³⁵И рече им: Когато ви пратих [без] кесия, без торба и [без] обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

³⁶Han sa da til dem: Men nu skal den som har pung, ta den med, likeså skreppe, og den som ikke har sverd, han selge sin kappe og kjøpe sig et!

³⁶И рече им: Но сега, който няма [кесия], нека я вземе, така и торба; и който няма [кесия], нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

³⁷For jeg sier eder at dette som er skrevet, må opfylles på mig, dette ord: Og han blev regnet blandt ugjerningsmenn; for det som er sagt om mig, er til ende.

³⁷защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото [писаното] за Мене [наближава] към [своето] изпълнение.

³⁸Da sa de: Herre! se, her er to sverd. Men han sa til dem: Det er nok.

³⁸И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

³⁹Og han gikk ut og vandret efter sedvane til Oljeberget; men hans disipler fulgte og med ham.

³⁹И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

⁴⁰Og da han kom til stedet, sa han til dem: Bed at I ikke må komme i fristelse!

⁴⁰И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

⁴¹Og han slet sig fra dem så lang som et stenkast, og falt på kne, bad og sa:

⁴¹И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

⁴²Fader! om du vil, da la denne kalk gå mig forbi! Dog, skje ikke min vilje, men din!

⁴²Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

⁴³Og en engel fra himmelen åpenbarte sig for ham og styrket ham.

⁴³И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

⁴⁴Og han kom i dødsangst og bad enda heftigere, og hans sved blev som blodsdråper, som falt ned på jorden.

⁴⁴И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

⁴⁵Så stod han op fra bønnen og kom til sine disipler og fant dem sovende av bedrøvelse,

⁴⁵И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

⁴⁶og han sa til dem: Hvorfor sover I? Stå op og bed at I ikke må komme i fristelse!

⁴⁶Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

⁴⁷Mens han ennu talte, se, da kom en flokk, og han som hette Judas, en av de tolv, gikk foran dem og trådte nær til Jesus for å kysse ham.

⁴⁷Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

⁴⁸Men Jesus sa til ham: Judas! forråder du Menneskesønnen med et kyss?

⁴⁸А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

⁴⁹Da nu de som var om ham, så hvad som vilde skje, sa de: Herre! skal vi slå til med sverd?

⁴⁹И тия, които бяха около [Исуса], като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

⁵⁰Og en av dem slo til yppersteprestens tjener og hugg det høire øre av ham.

⁵⁰И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

⁵¹Men Jesus svarte og sa: La dem bare gå så vidt! Og han rørte ved hans øre og lægte ham.

⁵¹А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

⁵²Og Jesus sa til yppersteprestene og høvedsmennene over tempel-vakten og de eldste som var kommet imot ham: I er gått ut som mot en røver med sverd og stokker;

⁵²А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата [стража] и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

⁵³da jeg daglig var hos eder i templet, rakte I ikke eders hender ut mot mig. Men dette er eders time og mørkets makt.

⁵³Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

⁵⁴Da de nu hadde grepet ham, drog de avsted med ham og førte ham inn i yppersteprestens hus; og Peter fulgte langt bakefter.

⁵⁴И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

⁵⁵De hadde tendt en ild midt i gårdsrummet og satt der sammen, og Peter satt midt iblandt dem.

⁵⁵И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

⁵⁶Men en tjenestepike fikk se ham sitte mot lyset, og stirret på ham og sa: Også denne var med ham.

⁵⁶И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

⁵⁷Men han fornektet ham og sa: Jeg kjenner ham ikke, kvinne!

⁵⁷А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

⁵⁸Litt efter fikk en annen se ham og sa: Du er også en av dem. Men Peter sa: Menneske! jeg er ikke det.

⁵⁸След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

⁵⁹Og omkring én time efter stadfestet en annen det og sa: Sannelig, også denne var med ham; han er jo en galileer.

⁵⁹И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

⁶⁰Men Peter sa: Menneske! jeg forstår ikke hvad det er du mener! Og straks, mens han ennu talte, gol hanen.

⁶⁰А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

⁶¹Og Herren vendte sig og så på Peter; og Peter kom Herrens ord i hu, hvorledes han hadde sagt til ham: Før hanen galer idag, skal du fornekte mig tre ganger.

⁶¹И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

⁶²Og han gikk ut og gråt bitterlig.

⁶²И излезе вън та плака горко.

⁶³Og mennene som holdt Jesus, spottet ham og slo ham,

⁶³И мъжете, които държаха[ Исуса], ругаеха Го и Го биеха,

⁶⁴og de kastet et klæde over ham og spurte ham og sa: Spå nu: Hvem var det som slo dig?

⁶⁴и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

⁶⁵Og mange andre spottord talte de til ham.

⁶⁵И много други хули изговориха против Него.

⁶⁶Da det nu blev dag, samledes folkets eldste og yppersteprestene og de skriftlærde, og de førte ham frem i sitt rådsmøte

⁶⁶И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

⁶⁷og sa: Er du Messias, da si oss det! Men han sa til dem: Om jeg sier eder det, tror I det ikke;

⁶⁷Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

⁶⁸og om jeg spør, svarer I ikke.

⁶⁸и ако [ви] задам въпрос, не ще отговорите.

⁶⁹Men fra nu av skal Menneskesønnen sitte ved Guds krafts høire hånd.

⁶⁹Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

⁷⁰Da sa de alle: Er du da Guds Sønn? Han sa til dem: I sier det; jeg er det.

⁷⁰И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие[ право] казвате; защото съм.

⁷¹Da sa de: Hvad skal vi mere med vidnesbyrd? Vi har jo selv hørt det av hans munn.

⁷¹А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.