¹Og hele hopen stod op og førte ham for Pilatus;

¹Тогава цялото множество техни [хора] стана и Го заведе при Пилата.

²og de begynte å føre klagemål imot ham og sa: Denne mann har vi funnet vill-leder vårt folk og forbyder å gi keiseren skatt, og sier om sig selv at han er Messias, en konge.

²И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

³Da spurte Pilatus ham: Er du jødenes konge? Han svarte ham: Du sier det.

³А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти [право] казваш.

⁴Da sa Pilatus til yppersteprestene og folket: Jeg finner ingen skyld hos denne mann.

⁴И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

⁵Men de tok sterkere i og sa: Han opvigler folket, han lærer over hele Jødeland, fra Galilea av, hvor han begynte, og like hit.

⁵А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея [и е следвал] даже до тук.

⁶Da Pilatus hørte det, spurte han om mannen var fra Galilea,

⁶А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

⁷og da han fikk vite at han hørte under Herodes, sendte han ham til Herodes, som også var i Jerusalem i de dager.

⁷И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

⁸Og da Herodes så Jesus, blev han meget glad; for han hadde i lang tid ønsket å få se ham, fordi han hadde hørt om ham, og han håpet å få se et tegn av ham.

⁸А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

⁹Han spurte ham da med mange ord; men Jesus svarte ham intet.

⁹И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

¹⁰Og yppersteprestene og de skriftlærde stod og klaget hårdt på ham.

¹⁰А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

¹¹Men Herodes med sine krigsfolk hånte og spottet ham; derefter kastet han et skinnende klædebon om ham og sendte ham således tilbake til Pilatus.

¹¹Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

¹²Den dag blev Pilatus og Herodes venner; før hadde de ligget i fiendskap med hverandre.

¹²В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди [това] враждуваха един против друг.

¹³Da kalte Pilatus yppersteprestene og rådsherrene og folket sammen

¹³Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

¹⁴og sa til dem: I har ført denne mann frem for mig som en som forfører folket til frafall; og se, jeg har tatt ham i forhør for eders øine, men jeg har ikke funnet denne mann skyldig i noget av det I klager på ham for;

¹⁴Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

¹⁵Herodes heller ikke; for jeg sendte eder til ham; og se, han har ikke gjort noget som fortjener døden.

¹⁵Нито пък Ирод[ намерил]; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно[ наказание].

¹⁶Derfor vil jeg refse ham og så gi ham fri.

¹⁶И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

¹⁷Men på høitiden måtte han gi dem én fri.

¹⁷[А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

¹⁸De ropte da alle som én: Bort med denne, men gi oss Barabbas fri!

¹⁸Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

¹⁹Dette var en som var kastet i fengsel for et oprør som hadde vært i byen, og for et mord.

¹⁹(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

²⁰Pilatus talte da atter til dem, fordi han gjerne vilde gi Jesus fri.

²⁰И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

²¹Men de ropte til ham og sa: Korsfest, korsfest ham!

²¹А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

²²Da sa han for tredje gang til dem: Hvad ondt har da denne mann gjort? Jeg har ikke funnet nogen dødsskyld hos ham; derfor vil jeg refse ham og så gi ham fri.

²²А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за [което да] заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

²³Men de trengte på med stort skrik og krevde at han skulde korsfestes; og deres skrik fikk overhånd.

²³Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

²⁴Så felte da Pilatus den dom at det skulde skje som de krevde;

²⁴И Пилат реши да изпълни искането им:

²⁵og han gav den fri som var kastet i fengsel for oprør og mord, ham som de bad om; men Jesus overgav han til deres vilje.

²⁵пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

²⁶Og da de førte ham bort, tok de fatt på en mann ved navn Simon, fra Kyrene, som kom fra landet, og de la korset på ham, forat han skulde bære det efter Jesus.

²⁶И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

²⁷Og en stor mengde av folket fulgte ham og mange kvinner, som jamret sig og gråt over ham.

²⁷И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

²⁸Men Jesus vendte sig om til dem og sa: I Jerusalems døtre! gråt ikke over mig, men gråt over eder selv og over eders barn!

²⁸А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

²⁹For se, de dager skal komme da de skal si: Salige er de ufruktbare og det liv som ikke fødte, og det bryst som ikke gav die.

²⁹защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

³⁰Da skal de begynne å si til fjellene: Fall over oss! og til haugene: Skjul oss!

³⁰Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

³¹For gjør de så med det grønne tre, hvorledes skal det da gå det tørre?

³¹Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

³²Også to andre, to ugjerningsmenn, blev ført bort med ham for å avlives.

³²И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

³³Og da de var kommet til det sted som kalles Hodeskallen, korsfestet de der både ham og ugjerningsmennene, den ene på hans høire og den andre på hans venstre side.

³³И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно [Му], а другия отляво.

³⁴Men Jesus sa: Fader, forlat dem! for de vet ikke hvad de gjør. Og de delte hans klær mellem sig og kastet lodd om dem.

³⁴А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за [тях].

³⁵Og folket stod og så på; men rådsherrene spottet ham og sa: Andre har han frelst, la ham nu frelse sig selv dersom han er Guds Messias, den utvalgte!

³⁵И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

³⁶Også stridsmennene hånte ham, de gikk bort til ham og rakte ham eddik og sa:

³⁶Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

³⁷Er du jødenes konge, da frels dig selv!

³⁷Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

³⁸Men det var også satt en innskrift over ham: Dette er jødenes konge.

³⁸А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

³⁹En av ugjerningsmennene som hang der, spottet ham og sa: Er ikke du Messias? Frels dig selv og oss!

³⁹И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

⁴⁰Men den andre svarte og irettesatte ham og sa: Frykter du ikke engang for Gud, du som dog er under samme dom?

⁴⁰А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

⁴¹Og vi med rette; for vi får igjen hvad våre gjerninger har forskyldt; men denne har ikke gjort noget galt.

⁴¹И ние справедливо [сме осъдени], защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

⁴²Og han sa: Jesus! kom mig i hu når du kommer i ditt rike!

⁴²И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

⁴³Og han sa til ham: Sannelig sier jeg dig: Idag skal du være med mig i Paradis.

⁴³А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

⁴⁴Og det var omkring den sjette time, da blev det mørke over hele landet like til den niende time,

⁴⁴А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

⁴⁵og solen blev formørket, og forhenget i templet revnet midtefter.

⁴⁵като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

⁴⁶Og Jesus ropte med høi røst og sa: Fader! i dine hender overgir jeg min ånd! Og da han hadde sagt dette, utåndet han.

⁴⁶И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

⁴⁷Men da høvedsmannen så det som skjedde, gav han Gud æren og sa: Sannelig, denne mann var rettferdig!

⁴⁷И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

⁴⁸Og alt folket som var kommet sammen for å se dette syn, slo sig for sitt bryst og vendte tilbake da de så hvad som skjedde.

⁴⁸А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

⁴⁹Men alle hans kjenninger og de kvinner som hadde fulgt ham fra Galilea, stod langt borte og så dette.

⁴⁹А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

⁵⁰Og se, det var en mann ved navn Josef, som var rådsherre, og en god og rettferdig mann -

⁵⁰И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

⁵¹han hadde ikke samtykket i deres råd og gjerning - fra den jødiske by Arimatea, og han ventet på Guds rike;

⁵¹който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

⁵²han gikk til Pilatus og bad om Jesu legeme,

⁵²той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

⁵³og han tok det ned og svøpte det i fint linklæde, og la det i en grav som var hugget i klippen, og som aldri nogen hadde ligget i.

⁵³И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

⁵⁴Det var beredelses-dagen, og sabbaten stundet til.

⁵⁴И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

⁵⁵Men nogen kvinner som var kommet med ham fra Galilea, fulgte med, og de så graven, og hvorledes hans legeme blev lagt.

⁵⁵И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

⁵⁶Så vendte de tilbake og tilberedte velluktende urter og salver, og sabbaten over holdt de sig stille efter lovens bud.

⁵⁶И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.