¹Men på den første dag i uken, tidlig i dagningen, kom de til graven, og hadde med sig de velluktende urter som de hadde tilberedt.

¹А в първия ден на седмицата, сутринта рано, [жените] дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

²Men de fant stenen veltet fra graven,

²И намериха камъка отвален от гроба.

³og da de gikk inn i den, fant de ikke den Herre Jesu legeme.

³И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

⁴Og det skjedde mens de stod rådville ved dette, se, da stod to menn hos dem i skinnende klædebon;

⁴И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

⁵og da de blev forferdet og bøide sitt ansikt mot jorden, sa de til dem: Hvorfor søker I den levende blandt de døde?

⁵И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а [мъжете] им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

⁶Han er ikke her, han er opstanden; kom i hu hvorledes han talte til eder mens han ennu var i Galilea, da han sa

⁶Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

⁷at Menneskesønnen skulde overgis i syndige menneskers hender og korsfestes og opstå på den tredje dag!

⁷като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

⁸Da kom de hans ord i hu.

⁸И спомниха си думите Му.

⁹Og de vendte tilbake fra graven, og fortalte alt dette til de elleve og til alle de andre.

⁹И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

¹⁰Det var Maria Magdalena og Johanna og Maria, Jakobs mor, og de andre kvinner med dem. De sa dette til apostlene,

¹⁰А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата [майка] и другите жени с тях, [които] казаха тия неща на апостолите.

¹¹og deres ord syntes dem å være løs tale, og de trodde dem ikke.

¹¹А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

¹²Men Peter stod op og løp til graven, og da han bøide sig ned, så han bare liksvøpet; og han gikk hjem og undret sig over det som var skjedd.

¹²А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните [сложени] отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

¹³Og se, to av dem gikk samme dag til en by som ligger seksti stadier fra Jerusalem, og som heter Emmaus,

¹³И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.

¹⁴og de talte med hverandre om alt dette som hadde hendt.

¹⁴И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

¹⁵Og det skjedde mens de talte sammen og spurte hverandre, da kom Jesus selv nær til dem og vandret sammen med dem;

¹⁵И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

¹⁶men deres øine blev holdt igjen, så de ikke kjente ham.

¹⁶но очите им се удържаха да Го не познаят.

¹⁷Han sa til dem: Hvad er dette for tale som I fører med hverandre på veien? Og de stod stille med sorgfullt åsyn.

¹⁷И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

¹⁸Men en av dem, som hette Kleopas, tok til orde og sa til ham: Er du alene fremmed i Jerusalem og vet ikke det som er skjedd der i disse dager?

¹⁸И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

¹⁹Han sa til dem: Hvad da? Og de sa til ham: Det med Jesus fra Nasaret, som var en profet, mektig i gjerning og ord for Gud og alt folket,

¹⁹И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

²⁰og hvorledes våre yppersteprester og rådsherrer har overgitt ham til dødsdom og korsfestet ham.

²⁰и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

²¹Men vi håpet at han var den som skulde forløse Israel. Og dog - med alt dette er det idag den tredje dag siden dette skjedde.

²¹А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

²²Men så har og nogen av våre kvinner forferdet oss; de kom tidlig imorges til graven,

²²При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

²³og da de ikke fant hans legeme, kom de og sa at de hadde sett et syn av engler, som sa at han lever;

²³и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

²⁴og nogen av dem som var med oss, gikk bort til graven og fant det så som kvinnene hadde sagt; men ham så de ikke.

²⁴И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

²⁵Da sa han til dem: I dårer og senhjertede til å tro alt det profetene har talt!

²⁵И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

²⁶Måtte ikke Messias lide dette og så gå inn til sin herlighet?

²⁶Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

²⁷Og han begynte fra Moses og fra alle profetene og utla for dem i alle skriftene det som er skrevet om ham.

²⁷И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им [писаното] за Него във всичките писания.

²⁸Og de var nær ved byen som de gikk til, og han lot som han vilde gå videre.

²⁸И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

²⁹Da nødde de ham og sa: Bli hos oss; for det stunder til aften, og dagen heller! Og han gikk inn og blev hos dem.

²⁹Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

³⁰Og det skjedde da han satt til bords med dem, da tok han brødet og velsignet det, og brøt det og gav dem;

³⁰И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

³¹da blev deres øine åpnet, og de kjente ham; og han blev usynlig for dem.

³¹И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

³²Og de sa til hverandre: Brente ikke vårt hjerte i oss da han talte til oss på veien og oplot skriftene for oss?

³²И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

³³Og de stod op i samme stund og vendte tilbake til Jerusalem, og de fant de elleve samlet, og dem som var med dem, og disse sa:

³³И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

³⁴Herren er sannelig opstanden, og er sett av Simon!

³⁴които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

³⁵Og de fortalte hvad som var skjedd på veien, og hvorledes han blev kjent av dem da han brøt brødet.

³⁵Те пък разправиха [станалото] по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

³⁶Mens de talte om dette, stod han selv midt iblandt dem og sa til dem: Fred være med eder!

³⁶И когато говореха за това, сам [Исус] застана посред тях и каза им: Мир вам!

³⁷Men de blev forferdet og fulle av frykt, og trodde at de så en ånd.

³⁷А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

³⁸Og han sa til dem: Hvorfor er I forferdet, og hvorfor opstiger tvilende tanker i eders hjerte?

³⁸И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

³⁹Se mine hender og mine føtter, og se at det er mig selv! Kjenn på mig og se! En ånd har jo ikke kjøtt og ben, som I ser at jeg har.

³⁹Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

⁴⁰Og da han hadde sagt dette, viste han dem sine hender og sine føtter.

⁴⁰И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

⁴¹Men da de ennu ikke trodde for glede, og undret sig, sa han til dem: Har I her noget å ete?

⁴¹Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

⁴²Da gav de ham et stykke av en stekt fisk og noget av en honningkake,

⁴²И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].

⁴³og han tok det og åt for deres øine.

⁴³И взе та яде пред тях.

⁴⁴Og han sa til dem: Dette er mine ord som jeg talte til eder mens jeg ennu var hos eder, at alt det måtte opfylles som er skrevet i Mose lov og profetene og salmene om mig.

⁴⁴И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

⁴⁵Da oplot han deres forstand, så de kunde forstå skriftene.

⁴⁵Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

⁴⁶Og han sa til dem: Så står skrevet, at Messias skal lide og opstå fra de døde på den tredje dag,

⁴⁶И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

⁴⁷og at i hans navn skal omvendelse og syndenes forlatelse forkynnes for alle folkeslag, fra Jerusalem av.

⁴⁷и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

⁴⁸I er vidner om dette.

⁴⁸Вие сте свидетели на това.

⁴⁹Og jeg sender over eder det som min Fader har lovt; men I skal bli i byen inntil I blir iklædd kraft fra det høie.

⁴⁹И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

⁵⁰Og han førte dem ut imot Betania, og han løftet op sine hender og velsignet dem;

⁵⁰И ги заведе до [едно място] срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови

⁵¹og det skjedde da han velsignet dem, at han skiltes fra dem og blev optatt til himmelen.

⁵¹И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

⁵²Og de tilbad ham og vendte tilbake til Jerusalem med stor glede,

⁵²И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

⁵³Og de var alltid i templet og lovet og priste Gud.

⁵³и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].