¹Men Selofhads døtre - han var sønn av Hefer, Gileads sønn, som igjen var sønn av Makir, Manasses sønn, av Manasses, Josefs sønns ætt, og hans døtre hette Mahla, Noa og Hogla og Milka og Tirsa -

¹Тогава дойдоха дъщерите на Салпаада Еферовия син, а [Ефер] син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, от семействата на Манасия Иосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

²de gikk frem for Moses og Eleasar, presten, og høvdingene og hele menigheten ved inngangen til sammenkomstens telt og sa:

²Те застанаха пред Моисея, пред свещеника Елеазара, и пред първенците и цялото общество, при входа на шатъра за срещане, и рекоха:

³Vår far døde i ørkenen, og han var ikke med i den flokk som satte sig op mot Herren - i Korahs flokk - men han døde for sin egen synds skyld*, og han hadde ingen sønner. / {* 4MO 14, 29.}

³Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на ония, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове.

⁴Hvorfor skal vår fars navn gå ut av hans ætt, fordi om han ingen sønn hadde? Gi oss eiendom blandt vår fars brødre!

⁴Защо да изчезне името на баща ни отсред семейството му по причина, че не е имал син? Дай на нас наследство между братята на баща ни.

⁵Og Moses førte deres sak frem for Herrens åsyn.

⁵И Моисей представи делото им пред Господа.

⁶Da sa Herren til Moses:

⁶Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

⁷Selofhads døtre har rett i det de sier; du skal gi dem eiendom til arv blandt deres fars brødre og la deres fars arv gå over til dem.

⁷Право говорят Салпаадовите дъщери; непременно да им дадеш да притежават наследство между братята на баща си, и да направиш да мине върху тях наследството на баща им.

⁸Og til Israels barn skal du tale således: Når en mann dør, og han ingen sønn har, da skal I la hans arv gå over til hans datter.

⁸И говори на израилтяните, казвайки: Ако умре някой без да има син, тогава да прехвърлите наследството му върху дъщеря му.

⁹Og dersom han ingen datter har, så skal I gi hans brødre hans arv.

⁹И ако няма дъщеря, тогава да дадете наследството му на братята му.

¹⁰Og dersom han ingen brødre har, så skal I gi hans fars brødre hans arv.

¹⁰И ако няма братя, тогава да дадете наследството му на бащините му братя.

¹¹Men dersom hans far ingen brødre har, så skal I gi hans arv til den nærmeste frende i ætten; han skal arve den. Dette skal være gjeldende rett blandt Israels barn, således som Herren har befalt Moses.

¹¹Но ако баща му няма братя, тогава да дадете наследството му на най-близкия му сродник от семейството му, и той да го притежава. Това да бъде съдебен закон за израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея.

¹²Siden sa Herren til Moses: Stig op på Abarim-fjellet her og se utover landet som jeg har gitt Israels barn!

¹²След това Господ рече на Моисея: Възкачи се на тая планина Аварим и прегледай земята, която съм дал на израилтяните;

¹³Og når du har sett det, da skal du og samles til dine fedre likesom din bror Aron blev samlet til sine fedre,

¹³и като я прегледаш, ще се прибереш и ти при людете си, както се прибра брат ти Аарон;

¹⁴fordi I var. gjenstridige mot mitt ord i ørkenen Sin, dengang menigheten kivedes med mig, og I skulde helliget mig ved å la vann strømme frem for deres øine. Det er Meribas vann ved Kades i ørkenen Sin.

¹⁴защото в пустинята Цин, когато обществото се противеше, вие не се покорихте на повелението Ми, да Ме осветите при водата пред тях. (Това е водата на Мерива при Кадис в пустинята Цин).

¹⁵Da talte Moses til Herren og sa:

¹⁵А Моисей говори на Господа, казвайки:

¹⁶Herre, du Gud som råder over livsens ånde i alt kjød, vil du ikke sette en mann over menigheten,

¹⁶Господ, Бог на духовете на всяка твар, нека постави над обществото човек,

¹⁷som kan gå ut og inn foran dem, og som kan føre dem ut og føre dem inn, så Herrens menighet ikke skal være som får uten hyrde!

¹⁷който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде Господното общество като овци, които нямат пастир.

¹⁸Og Herren sa til Moses: Ta Josva, Nuns sønn. Han er en mann som det er ånd i. Legg din hånd på ham,

¹⁸И Господ каза на Моисея: Вземи при себе си Исуса Навиевия син, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си;

¹⁹og still ham frem for Eleasar, presten, og for hele menigheten og innsett ham i hans tjeneste for deres øine,

¹⁹и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях.

²⁰og legg noget av din verdighet på ham, så hele Israels barns menighet må lyde ham!

²⁰И възложи на него част от твоята почетна [власт], за да го слуша цялото общество израилтяни.

²¹Og han skal stå frem for Eleasar, presten, og Eleasar skal for Herrens åsyn søke urims dom for ham; efter hans ord skal de gå ut, og efter hans ord skal de gå inn, han selv med alle Israels barn og hele menigheten.

²¹И той да стои пред свещеника Елеазара, който ще се допитва до Господа за него според съда на Урима; и по неговата дума да влизат, той и всичките израилтяни с него, и цялото общество.

²²Så gjorde Moses som Herren hadde befalt ham; han tok Josva og stilte ham frem for Eleasar, presten, og for hele menigheten,

²²И Моисей стори според както му заповяда Господ; взе Исуса и представи го пред свещеника Елеазара и пред цялото общество;

²³og han la sine hender på ham og innsatte ham i hans tjeneste, således som Herren hadde talt ved Moses.

²³и като положи ръцете си на него, даде му поръчка, според както Господ заповяда чрез Моисея.