1Av David; en salme. Herren sa til min herre: Sett dig ved min høire hånd, til jeg får lagt dine fiender til skammel for dine føtter!
1(По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете [ти] за твое подножие.
2Ditt veldes kongestav skal Herren utstrekke fra Sion! hersk midt iblandt dine fiender!
2Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.
3Ditt folk møter villig frem på ditt veldes dag; i hellig prydelse kommer din ungdom til dig, som dugg ut av morgenrødens skjød.
3В деня, [когато събереш] силата си, твоите люде [ще] представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади [ще дойдат] при тебе [като] росата из утробата на зората.
4Herren har svoret, og han skal ikke angre det: Du er prest evindelig efter Melkisedeks vis.
4Господ се закле, (и не ще се разкае), [като каза]: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.
5Herren ved din høire hånd knuser konger på sin vredes dag.
5Господ, [стоящ] отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.
6Han holder dom iblandt hedningene, fyller op med lik, knuser hoder over den vide jord.
6Ще извърши съд между народите, ще напълни [земята] с трупове, Ще смаже главата на [неприятелите] по широкия свят.
7Av bekken drikker han på veien, derfor løfter han høit sitt hode.
7Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.