¹Da Israel drog ut av Egypten, Jakobs hus fra et folk med fremmed tungemål,

¹(По слав. 113). Когато излезе Израил из Египет, Якововият дом из люде другоезични,

²da blev Juda hans* helligdom, Israel hans rike. / {* Herrens.}

²Юда стана светилище [на Бога], Израил Негово владение.

³Havet så det og flydde, Jordan vendte om og løp tilbake.

³Морето видя и побягна; Иордан се възвърна назад;

⁴Fjellene hoppet som værer, haugene som unge lam.

⁴Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета.

⁵Hvad har hendt dig, du hav, at du flyr, du Jordan, at du vender om og løper tilbake,

⁵Що ти стана, море, та си побягнало? [На тебе] Иордане, та си се върнал назад?

⁶I fjell, at I hopper som værer, I hauger som unge lam?

⁶[На вас] планини, та се разиграхте като овни? [На вас] хълмове - като агнета?

⁷For Herrens åsyn bev, du jord, for Jakobs Guds åsyn,

⁷Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог,

⁸han som gjør klippen til en vannrik sjø, den hårde sten til en vannkilde!

⁸Който превърна канарата във воден поток, Кременливия камък във воден извор.