1Ikke oss, Herre, ikke oss, men ditt navn gi du ære for din miskunnhets, for din trofasthets skyld!
1(По слав. продължение от 113). (9)Не нам, Господи, не нам, Но на Своето име дай слава, Заради милостта Си и заради верността Си.
2Hvorfor skal hedningene si: Hvor er nu deres Gud?
2(10)Защо да рекат народите: Где е сега техният Бог?
3Vår Gud er jo i himmelen; han gjør alt det han vil.
3(11)Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.
4Deres avguder er sølv og gull, et verk av menneskehender.
4(12)Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце.
5De har munn, men taler ikke; de har øine, men ser ikke;
5(13)Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
6de har ører, men hører ikke; de har nese, men lukter ikke.
6(14)Уши имат, но не чуват; Ноздри имат, но не миришат;
7Deres hender føler ikke, deres føtter går ikke; de gir ingen lyd med sin strupe.
7(15)Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.
8Som de selv er, blir de som gjør dem, hver den som setter sin lit til dem.
8(16)Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
9Israel, sett din lit til Herren! Han er deres hjelp og deres skjold.
9(17)Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
10Arons hus, sett eders lit til Herren! Han er deres hjelp og deres skjold.
10(18)Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
11I som frykter Herren, sett eders lit til Herren! Han er deres hjelp og deres skjold.
11(19)Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
12Herren kom oss i hu; han skal velsigne, han skal velsigne Israels hus, han skal velsigne Arons hus,
12(20)Господ си спомни за нас; ще ни благослови; Ще благослови Израилевия дом; Ще благослови Аароновия дом.
13han skal velsigne dem som frykter Herren, de små med de store.
13(21)Ще благослови ония, които се боят от Господа, И малки и големи.
14Herren la eder vokse i tall, eder og eders barn!
14(22)Дано Господ ви умножава повече и повече - Вас и чадата ви.
15Velsignet være I av Herren, himmelens og jordens skaper!
15(23)Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.
16Himmelen er Herrens himmel, men jorden har han gitt menneskenes barn.
16(24)Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада,
17De døde lover ikke Herren, ingen av dem som farer ned i dødsrikets stillhet;
17(25)Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в [мястото на] мълчанието;
18men vi skal love Herren fra nu av og inntil evig tid. Halleluja!
18(26)Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуия.