¹Salige er de hvis vei er ulastelig, som vandrer i Herrens lov.

¹(По слав. 118). По еврейски, азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.

²Salige er de som tar vare på hans vidnesbyrd, som søker ham av hele sitt hjerte

²Блажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;

³og ikke gjør urett, men vandrer på hans veier.

³Които и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.

⁴Du har gitt dine befalinger forat en skal holde dem nøie.

⁴Ти си [ни] заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.

⁵O, at mine veier måtte bli faste, så jeg holder dine forskrifter!

⁵Дано се оправят пътищата ми Така щото да пазят Твоите повеления!

⁶Da skal jeg ikke bli til skamme når jeg gir akt på alle dine bud.

⁶Няма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.

⁷Jeg vil prise dig i hjertets opriktighet når jeg lærer din rettferdighets lover å kjenne.

⁷Ще Те славя с правдиво сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.

⁸Dine forskrifter vil jeg holde; du må ikke rent forlate mig!

⁸Повеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.

⁹Hvorved skal den unge holde sin sti ren? Ved å holde sig efter ditt ord.

⁹Бет. Как ще очисти младежът пътя си? Като [му] дава внимание според Твоето слово.

¹⁰Av hele mitt hjerte har jeg søkt dig; la mig ikke fare vill fra dine bud!

¹⁰От все сърце Те потърсих; Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти.

¹¹I mitt hjerte har jeg gjemt ditt ord forat jeg ikke skal synde imot dig.

¹¹В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.

¹²Lovet være du, Herre! Lær mig dine forskrifter!

¹²Благословен си, Господи; Научи ме на повеленията Си.

¹³Med mine leber har jeg forkynt alle lover fra din munn.

¹³С устните си разказах Всичките съдби на устата Ти.

¹⁴Over dine vidnesbyrds vei har jeg gledet mig, som over all rikdom.

¹⁴В пътя на Твоите изявления се радваха толкова, Колкото във всичкото богатство.

¹⁵På dine befalinger vil jeg grunde og tenke på dine stier.

¹⁵За правилата Ти ще размишлявам, И Твоите пътища ще зачитам.

¹⁶I dine forskrifter forlyster jeg mig, jeg glemmer ikke ditt ord.

¹⁶В повеленията Ти ще се наслаждавам; Не ще забравя Твоето слово.

¹⁷Gjør vel imot din tjener, så jeg kan leve! Da vil jeg holde ditt ord.

¹⁷Гимел. Показвай щедрота на слугата Си, за да живея; Така ще пазя словото Ти.

¹⁸Lat op mine øine, så jeg kan skue de underfulle ting i din lov!

¹⁸Отвори очите ми За да гледам чудесни неща в Твоя закон.

¹⁹Jeg er en gjest på jorden; skjul ikke dine bud for mig!

¹⁹Пришелец съм аз на земята; Не скривай от мене заповедите Си.

²⁰Min sjel er knust, så jeg lenges efter dine lover til enhver tid.

²⁰Душата ми се изнурява от копнежа, [Който имам] винаги към Твоите съдби.

²¹Du har truet de overmodige, de forbannede, som farer vill fra dine bud.

²¹Ти си изобличил горделивите; Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.

²²Ta skam og forakt bort fra mig! For jeg har tatt vare på dine vidnesbyrd.

²²Отдалечи от мене укор и презрение, Защото опазих Твоите повеления.

²³Fyrster har også sittet og talt sammen imot mig; din tjener grunder på dine forskrifter.

²³Даже първенци седнаха и говореха против мене; [Но] слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.

²⁴Dine vidnesbyrd er også min lyst; de er mine rådgivere.

²⁴Твоите свидетелства наистина са моя наслада [И] мои съветници.

²⁵Min sjel er nedtrykt i støvet; hold mig i live efter ditt ord!

²⁵Далет. Душата ми прилепна за пръстта; Съживи ме според словото Си.

²⁶Jeg fortalte dig mine veier, og du svarte mig; lær mig dine forskrifter!

²⁶Изявих пътищата си, и Ти си ме послушал; Научи ме на повеленията Си.

²⁷La mig forstå dine befalingers vei! Så vil jeg grunde på dine undergjerninger.

²⁷Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила, Така да размишлявам за Твоите чудесни дела.

²⁸Min sjel gråter av sorg; reis mig op efter ditt ord!

²⁸Душата ми се топи от тъга; Укрепи ме според словото Си.

²⁹Vend løgnens vei bort fra mig, og unn mig din lov!

²⁹Отдалечи от мене пътя на лъжата, И благоволи да ми дадеш [да съблюдавам] закона Ти.

³⁰Trofasthets vei har jeg utvalgt, dine lover har jeg satt for mig.

³⁰Пътят на истината избрах; Твоите съдби поставих [пред себе си].

³¹Jeg henger ved dine vidnesbyrd; Herre, la mig ikke bli til skamme!

³¹Прилепих се към Твоите свидетелства; Господи, да ме не посрамиш.

³²Dine buds vei vil jeg løpe; for du frir mitt hjerte fra angst.

³²Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, Когато разшириш сърцето ми.

³³Lær mig, Herre, dine forskrifters vei! Så vil jeg ta vare på den inntil enden.

³³Хе. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления, И аз ще го пазя до край.

³⁴Lær mig! Så vil jeg ta vare på din lov og holde den av hele mitt hjerte.

³⁴Вразуми ме, и ще държа закона Ти. Да! ще го пазя от все сърце.

³⁵Led mig frem på dine buds sti! For i den har jeg min lyst.

³⁵Управяй ме в пътя на Твоите заповеди, Защото в него се наслаждавам.

³⁶Bøi mitt hjerte til dine vidnesbyrd og ikke til vinning!

³⁶Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, А не към сребролюбие.

³⁷Vend mine øine bort fra å se efter tomhet, hold mig i live på din vei!

³⁷Отвърни очите ми да не гледат суета, И съживи ме в пътищата Си.

³⁸Opfyll for din tjener ditt ord, som er for dem som frykter dig!

³⁸Потвърди словото Си към слугата Си, Което [ще води] към страх от Тебе.

³⁹Ta bort min vanære, som jeg frykter for! For dine lover er gode.

³⁹Отвърни от мене укора, от който се боя, Защото Твоите съдби са добри.

⁴⁰Se, jeg lenges efter dine befalinger; hold mig i live ved din rettferdighet!

⁴⁰Ето, копнея за Твоите правила; Съживи ме чрез правдата Си.

⁴¹La dine nådegjerninger, Herre, komme over mig, din frelse efter ditt ord!

⁴¹Вав. Нека дойдат върху мене и Твоите милости, Господи, Твоето спасение, според словото Ти.

⁴²Jeg vil gi den svar som håner mig; for jeg setter min lit til ditt ord.

⁴²Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява, Защото уповавам на Твоето слово.

⁴³Ta ikke sannhets ord så rent bort fra min munn! For jeg bier på dine dommer.

⁴³И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, Защото се надявах на Твоите съдби.

⁴⁴Jeg vil holde din lov stadig, evindelig og alltid.

⁴⁴Така ще пазя Твоя закон постоянно На вечни векове;

⁴⁵La mig vandre i fritt rum! For jeg spør efter dine befalinger.

⁴⁵И ще ходя на широко, Защото потърсих Твоите правила.

⁴⁶Jeg vil tale om dine vidnesbyrd for konger og skal ikke bli til skamme.

⁴⁶Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, И няма да се посрамя;

⁴⁷Jeg har min lyst i dine bud, som jeg elsker.

⁴⁷И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих;

⁴⁸Jeg løfter mine hender til dine bud, som jeg elsker, og jeg vil grunde på dine forskrifter.

⁴⁸Също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, И ще размишлявам за повеленията Ти.

⁴⁹Kom i hu ordet til din tjener, fordi du har gitt mig håp!

⁴⁹Заин. Помни словото към слугата Си, На което си ме направил да уповавам.

⁵⁰Det er min trøst i min elendighet at ditt ord har holdt mig i live.

⁵⁰Това е моята утеха в скръбта ми, Че словото Ти ме съживи.

⁵¹De overmodige har spottet mig såre; fra din lov er jeg ikke avveket.

⁵¹Горделивите ми се подсмиваха много; [Но] аз не се отклоних от Твоя закон.

⁵²Jeg kom dine dommer fra evighet i hu, Herre, og jeg blev trøstet.

⁵²Спомних си, Господи, за Твоите от старо време съдби, И се утеших.

⁵³En brennende harme har grepet mig over de ugudelige, som forlater din lov.

⁵³Горещо негодуване ме обзе по причина на нечестивите, Които оставят Твоя закон.

⁵⁴Dine forskrifter er blitt mine lovsanger i min utlendighets hus.

⁵⁴Твоите повеления ми станаха песен В дома гдето странствувам.

⁵⁵Jeg kom om natten ditt navn i hu, Herre, og jeg holdt din lov.

⁵⁵Нощем си спомних Твоето име, Господи, И опазих закона Ти.

⁵⁶Dette blev mig gitt: at jeg har tatt vare på dine befalinger.

⁵⁶Това е моето [хваление], Че опазих Твоите правила.

⁵⁷Herren er min del, sa jeg, idet jeg holdt dine ord.

⁵⁷Хет. Господи, Ти си мой дял; Обещах се, че ще пазя Твоите думи.

⁵⁸Jeg bønnfalt dig av hele mitt hjerte: Vær mig nådig efter ditt ord!

⁵⁸Потърсих благоволението Ти от все сърце; Смили се за мене според словото Си.

⁵⁹Jeg eftertenkte mine veier og vendte mine føtter til dine vidnesbyrd.

⁵⁹Размислих върху пътищата си, И обърнах нозете си към Твоите свидетелства.

⁶⁰Jeg hastet og ventet ikke med å holde dine bud.

⁶⁰Побързах, и не се забавих. Да опазя Твоите заповеди.

⁶¹De ugudeliges strikker har omspent mig, din lov har jeg ikke glemt.

⁶¹Връзките на нечестивите ме обвиха; [Но] аз не забравих Твоя закон.

⁶²Midt om natten står jeg op for å prise dig for din rettferdighets lover.

⁶²По среднощ ставам за да Те славя За Твоите справедливи съдби.

⁶³Jeg holder mig til alle dem som frykter dig, og som holder dine befalinger.

⁶³Аз съм другар на всички, които Ти се боят, И на ония, които пазят Твоите правила.

⁶⁴Jorden er full av din miskunnhet, Herre; lær mig dine forskrifter!

⁶⁴Господи, земята е пълна с Твоята милост; Научи ме на Твоите повеления.

⁶⁵Du har gjort vel imot din tjener, Herre, efter ditt ord.

⁶⁵Тет. Господи, Ти си сторил добро на слугата Си Според словото Си.

⁶⁶Lær mig god skjønnsomhet og kunnskap! For jeg tror på dine bud.

⁶⁶Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах Твоите заповеди.

⁶⁷Før jeg blev ydmyket, fór jeg vill; men nu holder jeg ditt ord.

⁶⁷Преди да бях наскърбен аз заблуждавах; Но сега държа Твоето слово.

⁶⁸Du er god og gjør godt; lær mig dine forskrifter!

⁶⁸Ти си благ и правиш добро; Научи ме на Твоите повеления.

⁶⁹De overmodige har spunnet løgn sammen imot mig; jeg holder dine befalinger av hele mitt hjerte.

⁶⁹Горделивите изковаха лъжа против мене; Но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.

⁷⁰Deres hjerte er som en fettklump; jeg har min lyst i din lov.

⁷⁰Тяхното сърце надебеля като лой; [Но аз се наслаждавам в закона Ти].

⁷¹Det var mig godt at jeg blev ydmyket, forat jeg kunde lære dine forskrifter.

⁷¹Добре ми стана, че бях наскърбен, За да науча Твоите повеления.

⁷²Din munns lov er mig bedre enn tusen stykker gull og sølv.

⁷²Законът на Твоите уста е за мене по-желателен От хиляди злато и сребро.

⁷³Dine hender har skapt mig og gjort mig; gi mig forstand, forat jeg må lære dine bud!

⁷³Иод. Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; Вразуми ме за да науча Твоите заповеди.

⁷⁴De som frykter dig, skal se mig og glede sig; for jeg venter på ditt ord.

⁷⁴Ония, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят, Защото на словото Ти уповах.

⁷⁵Jeg vet, Herre, at dine dommer er rettferdighet, og i trofasthet har du ydmyket mig.

⁷⁵Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, И по справедливост си ме наказал.

⁷⁶La din miskunnhet være mig til trøst efter ditt ord til din tjener!

⁷⁶Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха Според словото Ти към Твоя слуга.

⁷⁷La din miskunnhet komme over mig, forat jeg kan leve! For din lov er min lyst.

⁷⁷Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея; Защото Твоят закон е моя наслада.

⁷⁸La de overmodige bli til skamme! For de har trykket mig ned uten årsak; jeg grunder på dine befalinger.

⁷⁸Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи; [Но] аз ще размишлявам за Твоите правила.

⁷⁹La dem vende tilbake til mig, de som frykter dig og kjenner dine vidnesbyrd!

⁷⁹Нека се обърнат към мене ония, които Ти се боят, А именно ония, които познават Твоите свидетелства.

⁸⁰La mitt hjerte være fullkomment i dine forskrifter, forat jeg ikke skal bli til skamme!

⁸⁰Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления, За да се не посрамя.

⁸¹Min sjel vansmekter av lengsel efter din frelse; jeg venter på ditt ord.

⁸¹Каф. Душата ми примира за Твоето спасение; [Но] аз се надявам, на Твоето слово.

⁸²Mine øine vansmekter av lengsel efter ditt ord idet jeg sier: Når vil du trøste mig?

⁸²Очите ми чезнат за [изпълнението на] словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш?

⁸³For jeg er som en skinnsekk i røk*; dine forskrifter glemmer jeg ikke. / {* d.e. jeg tørker bort.}

⁸³Защото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления.

⁸⁴Hvor mange er vel din tjeners dager? Når vil du holde dom over mine forfølgere?

⁸⁴Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми:

⁸⁵De overmodige har gravd graver for mig, de som ikke skikker sig efter din lov.

⁸⁵Горделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон.

⁸⁶Alle dine bud er trofasthet; uten årsak forfølger de mig; hjelp mig!

⁸⁶Всичките Твои заповеди са верни; [Понеже човеците] ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.

⁸⁷På lite nær har de tilintetgjort mig i landet; men jeg har ikke forlatt dine befalinger.

⁸⁷Без малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила.

⁸⁸Hold mig i live efter din miskunnhet! Så vil jeg ta vare på din munns vidnesbyrd.

⁸⁸Съживи ме според милосърдието Си; Така ще пазя свидетелството на Твоите уста.

⁸⁹Til evig tid, Herre, står ditt ord fast i himmelen.

⁸⁹Ламед. Господи Твоето слово Е утвърдено на небето до века.

⁹⁰Fra slekt til slekt varer din trofasthet; du grunnfestet jorden, og den stod der.

⁹⁰Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои.

⁹¹Til å utføre dine dommer står de* der enn idag; for alle ting er dine tjenere. / {* himmelen og jorden.}

⁹¹Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, Защото всички са Твои слуги.

⁹²Dersom din lov ikke hadde vært min lyst, var jeg omkommet i min elendighet.

⁹²Ако Твоят закон не беше ми наслада, То аз и тогава бих загинал в скръбта си.

⁹³Til evig tid skal jeg ikke glemme dine befalinger; for ved dem har du holdt mig i live.

⁹³До века няма да забравя Твоите правила, Защото чрез тях си ме съживил.

⁹⁴Din er jeg, frels mig! For jeg har søkt dine befalinger.

⁹⁴Твой съм аз; спаси ме, Защото потърсих Твоите правила.

⁹⁵De ugudelige har bidd på mig for å ødelegge mig; jeg gir akt på dine vidnesbyrd.

⁹⁵Нечестивите ме чакаха за да ме погубят; Но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.

⁹⁶På all fullkommenhet har jeg sett en ende, men ditt bud strekker sig såre vidt.

⁹⁶Видях граница на всяко съвършенство Но Твоята заповед е твърде широка.

⁹⁷Hvor jeg har din lov kjær! Hele dagen grunder jeg på den.

⁹⁷Мем. Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него.

⁹⁸Dine bud gjør mig visere enn mine fiender; for til evig tid eier jeg dem.

⁹⁸Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, Защото те са винаги с мене.

⁹⁹Jeg er blitt klokere enn alle mine lærere; for jeg grunder på dine vidnesbyrd.

⁹⁹По-разумен съм от всичките си учители, Защото се поучавам в Твоите свидетелства.

¹⁰⁰Jeg er forstandigere enn de gamle; for jeg har tatt vare på dine befalinger.

¹⁰⁰По-разумен съм от старите, Защото опазих Твоите правила.

¹⁰¹Fra enhver ond sti har jeg holdt mine føtter borte forat jeg kunde holde ditt ord.

¹⁰¹От всеки лош път въздържах нозете си, За да пазя Твоето слово.

¹⁰²Fra dine lover er jeg ikke avveket; for du har lært mig.

¹⁰²От Твоите съдби не се отклоних, Защото Ти си ме научил.

¹⁰³Hvor dine ord er søte for min gane, mere enn honning for min munn!

¹⁰³Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! [Да! по-сладки] от мед в устата ми.

¹⁰⁴Av dine befalinger får jeg forstand; derfor hater jeg all løgnens sti.

¹⁰⁴Чрез Твоите правила станах разумен; Затова мразя всеки лъжлив път.

¹⁰⁵Ditt ord er en lykte for min fot og et lys for min sti.

¹⁰⁵Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.

¹⁰⁶Jeg har svoret, og jeg har holdt det, å ta vare på din rettferdighets lover.

¹⁰⁶Заклех се, и го потвърдих, Че ще държа праведните Твои съдби.

¹⁰⁷Jeg er såre nedbøiet; Herre, hold mig i live efter ditt ord!

¹⁰⁷Много съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.

¹⁰⁸La min munns frivillige offere tekkes dig, Herre, og lær mig dine lover!

¹⁰⁸Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми, И научи ме на съдбите Си.

¹⁰⁹Jeg går alltid med livet i hendene, men din lov har jeg ikke glemt.

¹⁰⁹Животът ми е постоянно в опасност; Но аз не забравих Твоя закон.

¹¹⁰De ugudelige har lagt snare for mig, men jeg har ikke forvillet mig fra dine befalinger.

¹¹⁰Нечестивите поставиха примка за мене; Но аз не се отклоних от Твоите правила.

¹¹¹Jeg har fått dine vidnesbyrd i eie evindelig; for de er mitt hjertes glede.

¹¹¹Възприех Твоите свидетелства за [свое] наследство до века, Защото те са радост на сърцето ми.

¹¹²Jeg har bøiet mitt hjerte til å gjøre efter dine forskrifter evindelig, inntil enden.

¹¹²Приклоних сърцето си за да върша повеленията Ти. Винаги и до край.

¹¹³De tvesinnede hater jeg, men din lov elsker jeg.

¹¹³Самех. Намразих двоеумните, А Твоя закон възлюбих.

¹¹⁴Du er mitt skjul og mitt skjold, jeg venter på ditt ord.

¹¹⁴Ти си мой покров и мой щит: На Твоето слово се надявам.

¹¹⁵Vik fra mig, I som gjør ondt, forat jeg må holde min Guds bud!

¹¹⁵Отдалечете се от мене, вие злодейци, Защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.

¹¹⁶Hold mig oppe efter ditt ord, forat jeg kan leve, og la mig ikke bli til skamme med mitt håp!

¹¹⁶Укрепявай ме според словото Си, за да живея; И да се не засрамя в надеждата си.

¹¹⁷Støtt mig, så jeg må bli frelst! Da vil jeg alltid skue med lyst på dine forskrifter.

¹¹⁷Дръж ме, и ще бъда в безопасност, И ще зачитам винаги Твоите повеления.

¹¹⁸Du akter for intet alle dem som farer vill fra dine forskrifter; for deres svik er forgjeves.

¹¹⁸Ти си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления, Защото суетна е измамата им.

¹¹⁹Som slagg bortrydder du alle ugudelige på jorden; derfor elsker jeg dine vidnesbyrd.

¹¹⁹Изхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята; Затова възлюбих Твоите повеления.

¹²⁰Av redsel for dig gyser min kropp, og jeg frykter for dine dommer.

¹²⁰Снагата ми настръхна поради страха [ми] от Тебе. И от съдбите Ти се уплаших.

¹²¹Jeg har gjort rett og rettferdighet; du vil ikke overgi mig til dem som undertrykker mig.

¹²¹Аин. Извърших правосъдие и правда, Да ме не предадеш на угнетителите ми;

¹²²Gå i borgen for din tjener, forat det kan gå ham vel! La ikke de overmodige undertrykke mig!

¹²²Стани поръчител на слугата Си за добро; Не оставяй горделивите да ме угнетяват.

¹²³Mine øine vansmekter av lengsel efter din frelse og efter din rettferdighets ord.

¹²³Очите ми чезнат за спасението Ти. И за Твоето праведно слово.

¹²⁴Gjør med din tjener efter din miskunnhet, og lær mig dine forskrifter!

¹²⁴Постъпвай към слугата Си според милостта Си, И научи ме на повеленията Си.

¹²⁵Jeg er din tjener; lær mig, så jeg kan kjenne dine vidnesbyrd!

¹²⁵Твой слуга съм аз; вразуми ме За да познавам Твоите свидетелства.

¹²⁶Det er tid for Herren å gripe inn; de har brutt din lov.

¹²⁶Време е да подействува Господ, Защото наруших закона Ти.

¹²⁷Derfor elsker jeg dine bud mere enn gull, ja mere enn fint gull.

¹²⁷Понеже аз любя Твоите заповеди. Повече от злато, даже от чисто злато,

¹²⁸Derfor holder jeg alle befalinger om alle ting for å være rette; jeg hater all løgnens sti.

¹²⁸Понеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо, Затова мразя всеки лъжлив път.

¹²⁹Underfulle er dine vidnesbyrd; derfor tar min sjel vare på dem.

¹²⁹Пе. Чудесни са Твоите свидетелства; Затова душата ми ги пази.

¹³⁰Dine ords åpenbaring oplyser, den gjør enfoldige forstandige.

¹³⁰Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите.

¹³¹Jeg åpnet min munn og sukket av lengsel; for jeg stundet efter dine bud.

¹³¹Отворих широко устата си и пъхтях, Защото копнеех за Твоите заповеди.

¹³²Vend dig til mig og vær mig nådig, som rett er mot dem som elsker ditt navn!

¹³²Обърни се към мене и смили се за мене, Както постъпваш към ония, които обичат Твоето име.

¹³³Gjør mine trin faste ved ditt ord, og la ingen urett herske over mig!

¹³³Оправяй стъпките ми в словото Си, И не оставяй да ме завладее никое беззаконие;

¹³⁴Forløs mig fra menneskers vold! Så vil jeg holde dine befalinger.

¹³⁴Избави ме от човешки насилия; Така ще държа Твоите правила.

¹³⁵La ditt åsyn lyse for din tjener, og lær mig dine forskrifter!

¹³⁵Осияй с лицето Си върху слугата Си, И научи ме на повеленията Си.

¹³⁶Mine øine flyter bort i vannstrømmer over dem som ikke holder din lov.

¹³⁶Водни потоци текат из очите ми. Понеже не се спазва Твоя закон.

¹³⁷Du er rettferdig, Herre, og dine dommer er rettvise.

¹³⁷Цаде. Праведен си Ти Господи; Прави са и Твоите съдби.

¹³⁸Du har fastsatt dine vidnesbyrd i rettferdighet og stor trofasthet.

¹³⁸Постановил си свидетелствата Си, С правда и превъзходна вярност.

¹³⁹Min nidkjærhet har fortært mig, fordi mine motstandere har glemt dine ord.

¹³⁹Моята ревност ме изяде, Защото противниците ми забравиха Твоите думи.

¹⁴⁰Ditt ord er vel renset, og din tjener elsker det.

¹⁴⁰Твоето слово е добре пречистено, Затова слугата Ти го обича.

¹⁴¹Jeg er liten og foraktet; jeg har ikke glemt dine befalinger.

¹⁴¹Скромен съм и презрян, Обаче не забравям Твоите правила.

¹⁴²Din rettferdighet er en evig rettferdighet, og din lov er sannhet.

¹⁴²Твоята правда е вечна правда; И законът Ти е истина.

¹⁴³Nød og trengsel fant mig; dine bud er min lyst.

¹⁴³Неволи и утеснения ме намериха; Обаче Твоите заповеди са моя наслада.

¹⁴⁴Dine vidnesbyrd er rettferdige til evig tid; lær mig, forat jeg kan leve!

¹⁴⁴Твоите свидетелства са праведни до века; Вразуми ме, и ще живея.

¹⁴⁵Jeg roper av hele mitt hjerte; svar mig, Herre! Jeg vil ta vare på dine forskrifter.

¹⁴⁵Коф. Извиках от все сърце; Послушай ме, Господи, [и] ще пазя повеленията Ти.

¹⁴⁶Jeg roper til dig, frels mig! Så vil jeg holde dine vidnesbyrd.

¹⁴⁶Извиках към Тебе; Спаси ме и ще пазя повеленията Ти.

¹⁴⁷Jeg var årle oppe i morgenlysningen og ropte om hjelp; jeg ventet på dine ord.

¹⁴⁷Предварих зората с викането си; На Твоите думи уповавах.

¹⁴⁸Mine øine var oppe før nattevaktene, forat jeg kunde grunde på ditt ord.

¹⁴⁸Очите ми предварят нощните стражи, За да размишлявам за Твоето слово.

¹⁴⁹Hør min røst efter din miskunnhet! Herre, hold mig i live efter dine lover!

¹⁴⁹Чуй гласа ми според милосърдието Си; Съживи ме, Господи, според съдбите Си.

¹⁵⁰De er kommet nær som jager efter ugjerning; fra din lov er de kommet langt bort.

¹⁵⁰Приближиха се ония, които нечестиво ме преследват, И са се отклонили от закона Ти.

¹⁵¹Du er nær, Herre, og alle dine bud er sannhet.

¹⁵¹Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина.

¹⁵²For lenge siden vet jeg av dine vidnesbyrd at du har grunnet dem for evig tid.

¹⁵²Отдавна зная от Твоите свидетелства, Че Ти си ги учредил за винаги.

¹⁵³Se min elendighet og utfri mig! For jeg har ikke glemt din lov.

¹⁵³Реш. Виж скръбта ми и избави ме, Защото не съм забравил закона Ти.

¹⁵⁴Før min sak og forløs mig, hold mig i live efter ditt ord!

¹⁵⁴Защити делото ми и изкупи ме; Съживи ме според словото Си.

¹⁵⁵Frelse er langt borte fra de ugudelige; for de søker ikke dine forskrifter.

¹⁵⁵Избавлението е далеч от нечестивите, Защото те не търсят Твоите повеления.

¹⁵⁶Din miskunnhet er stor, Herre; hold mig i live efter dine dommer!

¹⁵⁶Много са Твоите благи милости, Господи; Съживи ме според съдбите Си.

¹⁵⁷Mange er mine forfølgere og mine motstandere; jeg er ikke avveket fra dine vidnesbyrd.

¹⁵⁷Мнозина са моите гонители и противници; Но аз не се отклоних от свидетелствата Ти.

¹⁵⁸Jeg så de troløse og vemmedes, dem som ikke holdt ditt ord.

¹⁵⁸Като видях коварните, погнусих се [от тях]. Защото не пазят Твоето слово.

¹⁵⁹Se at jeg har elsket dine befalinger! Herre, hold mig i live efter din miskunnhet!

¹⁵⁹Виж колко обичам аз Твоите правила; Съживи ме, Господи, според милосърдието Си.

¹⁶⁰Summen av ditt ord er sannhet, og til evig tid står all din rettferdighets lov fast.

¹⁶⁰Същността на Твоето слово е истина; И Твоите праведни съдби, до една [траят] до века.

¹⁶¹Fyrster forfulgte mig uten årsak, men mitt hjerte fryktet for dine ord.

¹⁶¹Шин. Първенци ме преследваха без причина; Но сърцето ми трепери от думите Ти.

¹⁶²Jeg gleder mig over ditt ord som en som finner meget bytte.

¹⁶²Аз се радвам на Твоето слово. Като оня, който намира много користи.

¹⁶³Løgn har jeg hatet og avskydd, din lov har jeg elsket.

¹⁶³Мразя лъжата и се гнуся от нея, Но закона Ти обичам.

¹⁶⁴Syv ganger om dagen har jeg prist dig for din rettferdighets lover.

¹⁶⁴Седем пъти на ден Те хваля, За Твоите праведни съдби.

¹⁶⁵Megen fred har de som elsker din lov, og det er ikke noget anstøt for dem.

¹⁶⁵Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, И за тях няма спънки та да се препъват.

¹⁶⁶Jeg har ventet på din frelse, Herre, og jeg har holdt dine bud.

¹⁶⁶Надявах се за Твоето спасение, Господи, И изпълнявах Твоите заповеди.

¹⁶⁷Min sjel har holdt dine vidnesbyrd, og jeg elsket dem såre.

¹⁶⁷Душата ми опази Твоите свидетелства; И аз ги любя твърде много.

¹⁶⁸Jeg har holdt dine befalinger og dine vidnesbyrd; for alle mine veier er for ditt åsyn.

¹⁶⁸Държах Твоите правила и Твоите свидетелства; Защото всичките ми пътища са пред Тебе.

¹⁶⁹La mitt klagerop komme nær for ditt åsyn, Herre! Lær mig efter ditt ord!

¹⁶⁹Тав. Нека стигне викането ми пред Тебе, Господи; Вразуми ме според словото Си.

¹⁷⁰La min inderlige bønn komme for ditt åsyn! Frels mig efter ditt ord!

¹⁷⁰Нека дойде молбата ми пред Тебе; Избави ме според словото Си.

¹⁷¹Mine leber skal flyte over av lovsang; for du lærer mig dine forskrifter.

¹⁷¹Устните ми ще изливат хваление, Защото ме учиш на повеленията Си.

¹⁷²Min tunge skal synge om ditt ord; for alle dine bud er rettferdighet.

¹⁷²Езикът ми ще пее за словото Ти, Защото всички Твои заповеди са правда.

¹⁷³La din hånd være mig til hjelp! For jeg har utvalgt dine befalinger.

¹⁷³Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне, Защото аз избрах Твоите правила.

¹⁷⁴Jeg lenges efter din frelse, Herre, og din lov er min lyst.

¹⁷⁴Копнях за Твоето спасение, Господи; И законът Ти е моя наслада.

¹⁷⁵La min sjel leve og love dig, og la dine dommer hjelpe mig!

¹⁷⁵Нека живее душата ми, и ще Те хвали; И нека ми помагат съдбите Ти.

¹⁷⁶Jeg har faret vill; opsøk din tjener som et tapt får! for jeg har ikke glemt dine bud.

¹⁷⁶Скитах се като изгубена овца; Потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.