¹En sang ved festreisene. Til Herren ropte jeg i min nød, og han svarte mig.

¹(По слав. 119). Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.

²Herre, fri min sjel fra en løgnaktig lebe, fra en falsk tunge!

²Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език

³Hvad vil han gi dig, og hvad mere vil han gi dig, du falske tunge?

³Какво Ти дава или какво Ти притуря Измамливият език? -

⁴Voldsmannens skarpe piler og glør av gyvelbusken*. / {* d.e. fordervende og smertefulle straffer.}

⁴Изострените стрели на силен мъж, С въглища от смрика.

⁵Ve mig, at jeg lever som fremmed iblandt Mesek, at jeg bor ved Kedars telt*! / {* d.e. iblandt mennesker som ligner de stridslystne og rovgjerrige folkeslag Mesek og Kedar.}

⁵Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!

⁶Lenge nok har min sjel bodd hos dem som hater fred.

⁶Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.

⁷Jeg er bare fred, men når jeg taler, er de ferdige til krig.

⁷Аз [съм] за мир; но когато говоря, Те са за бой.