¹En sang ved festreisene. Jeg løfter mine øine op til fjellene; hvor skal min hjelp komme fra?

¹(По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.

²Min hjelp kommer fra Herren, himmelens og jordens skaper.

²Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.

³Han skal ingenlunde la din fot vakle, din vokter skal ingenlunde slumre.

³Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.

⁴Se, han slumrer ikke og sover ikke, Israels vokter.

⁴Ето, няма да задреме нито ще заспи Оня, Който пази Израиля.

⁵Herren er din vokter, Herren er din skygge ved din høire hånd.

⁵Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.

⁶Solen skal ikke stikke dig om dagen, ei heller månen om natten.

⁶Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.

⁷Herren skal bevare dig fra alt ondt, han skal bevare din sjel.

⁷Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти.

⁸Herren skal bevare din utgang og din inngang fra nu av og inntil evig tid.

⁸Господ ще пази излизането ти и влизането ти От сега и до века.