1En sang ved festreisene. Til dig løfter jeg mine øine, du som troner i himmelen!
1(По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.
2Se, likesom tjeneres øine følger deres herrers hånd, likesom en tjenestepikes øine følger hennes frues hånd, således følger våre øine Herren vår Gud, inntil han blir oss nådig.
2Ето, както очите на слугите [гледат] към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така [гледат] нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.
3Vær oss nådig, Herre, vær oss nådig! For vi er rikelig mettet med forakt;
3Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.
4rikelig mettet er vår sjel blitt med spott fra de trygge, med forakt fra de overmodige.
4Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.